Open/Close Menu
ПСИХОТЕРАПЕВТИЧЕН ПОРТАЛ
IMG_55009708660239

,,Ти си любимката на мама“ – крещи 8 годишната Яна, искайки да обиди малката си сестричка, която не усеща завистливия оттенък в нейните думи и възмутено отговаря ,,Нищо подобнооо!“
,,Любимецът“ на семейството“- тема табу. Рядко родител ще признае, че някое от децата му е по-мило от другото.Такова предпочитание не се съчетава с ролята на ,,добрите родители“, които са ,,длъжни да обичат всички деца еднакво“. При това под ,,еднаква любов“ се разбира еднакво отношение. Много често родителите пропускат факта, че децата не си приличат едно с друго. Както и при възрастните става, децата предизвикват различни чувства. Има добри деца, мъжкарчета, услужливи деца, хулиганчета….., може да продължим класификацията, но цялото това разнообразие определя и отношението на родителите. Не бихме могли да сложим всички деца под един знаменател. А родителската обич е безкрайна и достатъчна за всички дъщери и синове в едно семейство.
Когато родителите осъзнаят, че обичат едно от децата си повече от другото, неминуемо изпитват угризения, но любовта не би могла да е еднаква. Да децата разбират, че родителите им имат различно отношение и поради това постоянно си съперничат със своите братя и сестри, стараейки се да завоюват вниманието на мама и татко. Ето за това те веднага усещат, когато се прояви предпочитание.
Повечето от родителите се опитват да скрият своите вътрешни чувства. Когато чувствата и думите си противоречат в дома настъпва напрежение. Децата трудно се заблуждават. Те притежават ,,антени“, с които улавят и най-малкото колебание в емоционалната атмосфера у дома. Те вярват не на това, което чуват, а на това което виждат и чувстват. Девет годишният Филип ежедневно става свидетел на това, как неговата майка проявява търпение, защитава и хвали по-малката му сестричка. Макар неговите родители тържествено да заявяват ,,Това не е така!Ние се държим еднакво с двама ви“, Филип чувства разликата. Отначало той се съмнява в мамините думи, а после започва да се съмнява в собствените си усещания. Ако едно дете непрестанно е убеждавано, че това което вижда и чува не е вярно, то с времето спира да се доверява на интуицията си, проявява неувереност и в бъдеще взема по-често грешни решения. По-чувствителните деца започват да се държат странно, желаейки да привлекат вниманието към себе си и по такъв начин да проверят доколко голяма е родителската любов към тях. В този случай може да се помогне единствено с абсолюна родителска откровеност. Естествено, че на въпроса на детето ,,Кой обичаш повече?“ не би трябвало постоянно да се отговаря, например ,,Сестра ти“. Това дълбоко би наранило душата на детето, но би могло да се даде пример, който ще бъде разбран, нещо като ,,Аз действително изпитвам голямо удоволствие, когато си играя на кукли със сестра ти, но с теб ми е много приятно да тичам на спортната площадка“.
Децата имат право на това, родителите им да се отнасят справедливо, а един от най-успешните пътища към разбирателството е всяко детето да бъде изслушано и забелязано. Задачата на родителите е да подчертаят неговите достойнства, да открият тези качества, заради които детето може да бъде обичано. Трябва да се търсят моментите, когато изпитваме особено доверие в отношенията си с детето, създавайки ситуации, в които то може да се прояви от най-добрата си страна. Откривайки неговите силни страни, ние започваме да изменяме и своето отношение към детето си.
А какво да правим, ако въпреки всичките си старания не ни се е отдало ,,да се настроим на вълната“ на своя син или дъщеря? Тогава можем да се утешим с мисълта, че родителската любов не винаги идва заедно с бебето вкъщи, тя също трябва да се роди и да порасне!

Красимира Димитрова
/психолог-психотерапевт/

 

Write a comment:

*

Your email address will not be published.