ЕДНОПОСОЧНА ВРАТА

Да…. ей сега…Трябва само да се събера, да се съсредоточа……..Да се приближа до вратата, да я хвана за дръжката, да я отворя, да направя крачка напред и………

И какво ще стане?

Мълчание.

Така ние разсъждаващите се превръщаме в страхливци, нали Хамлет?

Умишлено се бавя.

Вратата ме блокира със своята неопределеност. Къде води? Какво има зад нея? Какво ме очаква там? Безкрайни простори или тесен проход – стъпка в ляво, стъпка в дясно, изход? Проверка на документите или посрещане с  хляб и сол,  с цветя? Последна  или поредна спирка?

Врата –  една  безмълвна тайна.

Врата – отрязала минало от бъдеще. Една крачка и край, затворила се е.  Каквото е било отзад си е останало там и за винаги. Понякога ми се струва, че само ще надникна зад нея, ще поогледам и ще се върна обратно. Но, не. Или вратата ще е вече заключена или ще се върна не там където съм била, или  няма да съм вече същата…. Просто някакви такива шегички си правят с мен  времето и пространството.

А вратата, да вратата е един праг на необратимостта…..

Тя сякаш ни подтиква да участваме в лотария. А зад нея винаги резултатът е непредсказуем – неочаквана печалба, непредвидено поражение….Очаквал си фурор, мислено вече си се къпал в лъчите на славата, уверено я отваряш……, а там те очаква фиаско. Случва се  разбира се и обратното, да се страхуваш от провал, а да постигнеш невероятен успех. Готвиш се за сражение , а получаваш внимание. Очакваш поражение, а те  подкрепят.

Врата – предизвикателство към твоята самоувереност.

Тя изпраща покана и очаква решения. В коя да влезеш ? Не в тази в другата, не в другата в третата. А ако се вгледаш ,  в сумрака можеш да различиш още няколко. И заради една- единствена  се отказваш от всички останали.  Завива ти се свят, напрежението нараства – врата , твоят избор на път.

Тя кара сърцето ти да бие. През целият  живот едни врати се отварят пред теб, други се затварят. Водят те към радост или беди. Зад тях  се срещаш с врагове  или с любими хора, които те  заливат с възхищение или безразличие. А ти все търсиш ли търсиш вратата зад която е скрита твоята птицата на щастието. И всяка следваща отваряш с разтуптяно сърце.

Врата – твоята надежда за щастие.

Може би в самия край ……….Не няма да гадая. Съсредоточавам се …. Приближавам се към поредната врата, хващам я за дръжката и отварям. Правя крачка напред, после още една…..

И нека става, каквото ще става!

Красимира Димитрова

/психолог-психотерапевт/