Open/Close Menu
ПСИХОТЕРАПЕВТИЧЕН ПОРТАЛ
bashta-sin

За него ми разказа един баща, който посещава от известно време кабинета ми, в опит да ,,сглоби“ отново брака си. Нещо в отношенията със съпругата му се било разглобило,охладило, вледенило…….
От дума на дума в нашите сесии засегнахме и техният син – петокласник, силно привързан и към двамата си родители. В изнервената обстановка той също се почувствал некомфортно и дори демонстрирал от скоро време и пред двамата своето ново, рязко и изнервено/ според бащата/ поведение. Случило се така, че в изблик на ярост момчето силно обидило майка си и я разплакало, което допълнително нагнетило взаимоотношенията между тримата. Бащата не се намесил, но в резултат на нашите разговори взе решение да проведе разговор със сина си и да го помоли за помощ. Измина седмица и една вечер след работа най-сетне се престраши да поговори с детето си. Ето и разказа от първо лице:
,, Синът ми учеше, когато се доближих до него и казах: ,, Хайде да се поразходим. Трябва сериозно да поговоря с теб. Важно е.“
Излязохме от вкъщи без да говорим и тръгнахме към близкия парк. Това не беше празно мълчание. Понякога трябва просто да помълчиш, за да изразиш накипелите си чувства.Според всичко което съм прочел и видял, смятам че възпитанието винаги протича в нашият вътрешен свят, а не във външния. Синът ми разбра, че става нещо важно, но все още не подозираше какво точно.
– Момче, трябва ми твоята помощ, – започнах аз разговора. – Преди време се влюбих.Обещах на това момиче, че ако се омъжи за мен ще направя всичко, за да бъде щастлива и никой никога да не я наранява и обижда. Това момиче беше твоята майка…..И сега имам нужда от съвет, как да постъпя със собствения си син. Той обиди много силно жената, която обичам и която се опитвам да спечеля отново?
Синът ми с вперен в земята поглед само пророни: ,,Накажи ме“
– Преди аз бях ЕДИН мъж в това семейство, сега вече сме ДВАМА- казах аз,

двама мъже, които ще защитават нашите любими жени! ……….
Ииии, нека се договорим така, никой да не научава за нашия разговор. Това да бъде нашият мъжки договор. Съгласен?
Стиснахме си здраво ръцете и закрепихме нашият съюз.“
От тази вечер по мое индиректно наблюдение, те започнаха да си сътрудничат в трудната битка да върнат щастието в дома и усмивката върху лицата си.
А що се отнася до мъжките разговори, според мен те винаги са показател за пълно уважение и доверие към детето. Те дават огромен импулс и се превръщат във фундамент на възпитанието. Разбира се не са ежедневие, но за това пък са толкова ценни и запомнящи се, а техният ефект е неимоверно силен и дълбок.
В конкретната ситуация, мъжкият разговор помогна да се ,,сглоби“ и отново ,,смаже“ ,така необходимият семеен механизъм!

А за мен беше един много силен стимул, за да споделя тези редове.

Красимира Димитрова

/психолог – психотерапевт/

 

Write a comment:

*

Your email address will not be published.