Един Учител попитал своите ученици:
– Защо си крещят хората, когато се карат?
– Защото губят спокойствието си, – отговорил един от тях.
– Но защо трябва да крещиш, ако другият човек се намира до теб? – отново попитал Учителят.
– Не трябва ли да си говорят тихо?- не спирал да задава въпроси Учителят.
Учениците предлагали своите отговори, но нито един от тях не се харесал на Учителя.
Тогава той им обяснил:
– Когато хората са недоволни един от друг и се карат, техните сърца се разделят.За да преодолеят голямото разстояние и да се чуят един друг им се налага да си викат.Колкото са по-сърдити, толкова по-раздалечени са сърцата им и толкова по-високо им се налага да си крещят, за да се чуят.
А знаете ли какво става, когато хората се влюбят?
Тогава те не викат, напротив, говорят тихо. Защото,техните сърца са много близко – едно до друго.
А знаете ли какво става,когато хората се влюбят още по-силно? – попитал отново Учителят. – Не говорят, а само шепнат и стават още по-близки в своята любов….., а после дори спират да шепнат.Нямат нужда. Само се гледат един друг и всичко разбират без думи.
Write a comment: