Open/Close Menu
ПСИХОТЕРАПЕВТИЧЕН ПОРТАЛ
6dc767ae0ecc8ce1b81b4ddde643488c4f645b173561748

От какво се страхуват малките ученици?

Вечер преди края на  ваканцията. Детето все по-отчетливо изразява своето унило настроение – раменете му се отпускат  безнадеждно, краката шарят обречено и то някак тъжно отива да си подрежда чантата за следващия ден. Разбира се това не се случва с всички деца. И не винаги подобни признаци служат, като  сигнал за неблагополучие.Дори и на най-добрите и  жизнерадостни не им харесва много, много прехода от игрите и разходките към сериозната работа и натоварено разписание.
Но понякога тежките въздишки  и изплашен поглед могат да ни покажат, че нещо не е наред с детето в училище.
КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ПРОБЛЕМА
, дори ако с успехът всичко е наред, няма забележки от учителите, нито оплаквания от съучениците? Детето може да изпитва към училището страхове от различно естество. Осъзнати или много често неосъзнати, те се пораждат от упреците, раздразненията, заплахата от наказание. Понякога детето започва да изпитва страх само чувайки как учителят се кара на другите деца или ставайки свидетел на насмешки и обиди от страна на съучениците си насочени към друго дете от класа.
В какъв  случай родителите трябва да наострят вниманието си?
Преди всичко ако детето регулярно разказва за проблеми възникващи в училище, но дори и ако не разказва нищо определено, но се оплаква от слабост, треперене,  изпотяване, неприятни усещания в стомаха, напикавания. Ако се забелязват резки смени в настроенията, загуба на апетит. Ако детето през цялото време иска да се прибере вкъщи, защото никъде не се чувства в безопасност.Това са все симптоми, които изискват сериозни мерки за изясняване на случващото се.
Психолозите отбелязват, че отчаяното желание на дете в начална училищна възраст да си остане  вкъщи,обикновено се дължи на две причини : страх от раздяла с родителите/много често с майката/, или поради собствени  училищни неблагополучия.
В такива случаи да разрешим на детето ,,днес да не ходи на училище“- няма да помогне. Вярно ще отложи проблема с един ден и още малко ще го  усложни – навярно. Защото всеки пропуск е изоставане, макар и малко. И ако  затрудненията са свързани  с не доброто разбиране на урока, неуспешното изпълнение на поставените задачи или с притесненията на детето да попита, когато не е разбрало, то малкият проблем се превръща във фуния за усилване на собствената неувереност.
Страхът от грешки
Идвайки на училище детето е изпълнено с надежди и мечти за своето израстване и учебни успехи – ,,Искам да чета и да пиша…искам  да стана умен“- това са най- честите детски желания по отношение на училищния процес. Но как точно ще се случи това – новоизпечените първолаци не знаят. Някак от само себе си, може би…..
Първите месеци на адаптация детето прескача използвайки  своите знания от детската градина и от дома, своята памет и съобразителност, а и уроците в  началото не включват много нови неща  и детето се чувства спокойно и уверено, но постепенно пред малчугана се разкрива суровата действителност- за да научиш нещо трябва да приложиш усилие и то не малко.

Това само по себе си е неприятно откритие, което може да да се посмегчи благодарение на актуалните усилия и изисквания на училището и родителите. Учителят показва на детето неговите грешки, поправя неточностите, обръща внимание на разминаването с правилата и образците, а родителите  понякога възприемат тези забележки трагично : ,,Детето не е изпълнило задачата отлично! Ужас!!! Трябва да се  препише  всичко отново, за да е перфектно! Но….. когато го направи………… нещата стават още по-зле. И ако следващия път/ не дай си боже!/ то сгреши в училище, се залива в сълзи и отказва изобщо да пише, а на сутринта не желае да ходи на училище.

За да предотвратим подобни шекспировски страсти на фона на азбуката е добре всички предварително да се договорят да запазят спокойствие, а на детето да се обясни, че е нормално да се греши, когато се учи. Просто неговата задача е да поправя грешките, а не да не греши.Всяка грешка може да бъде намерена и поправена,  а този който може да го направи се нарича добър ученик . Ако се изпусне този момент страхът само ще расте и ще превърне животът му в мъчение.

Социални затруднения

Възрастните рядко се отнасят сериозно към проблемите на децата им с техните връстници : какви проблеми може да има пък чак толкова? Някакви детски сблъсъци или неприемане в играта – ами скарали се ще се сдобрят – какво пък толкова! Няма нищо страшно!

Да, но страстите в борбата за надмощие в клас  не са на майтап,а обидата изпитана от седемгодишния човек не е по-малка от тази на възрастните. В началното училище децата / особено момчетата/придават голямо значение на неформалните социални статуси. Те се стремят със все сила да заемат мястото на лидера, а физически слабите, болни и неумеещи да си ,,проправят път с лакти“, биват натикани , образно казано, на най-ниското стъпало на социалната стълбица. Поради това те често се страхуват  да не станат обект на насмешка или дори на физическо унижение от страна на връстниците си. Това отчетливо се проявява по време на отборните игри, когато на бавното, несръчно дете, станало причина за провала в играта се нахвърлят всички съученици с оскърбления и заплахи.
За малка част от децата, които са свикнали на любовта и поддръжката на цялото семейство, подобен случай би бил само досаден епизод, но ако детето живее вече с тревогата за това как ще възприемат всяка негова неудача околните, такъв опит само ще засили нарастващото чувство на  страх.
Това, между впрочем, е още една причина да се замислим  доколко са оправдани честите конкурси и съревнования в една такава група деца, част от която все още не умее да се справя със своите страхове и в нея все още  не са установени устойчиви и доброжелателни отношения по между им.
Смята се, че различните състезания са най-добрият способ за активизиране на детската аудитория  Всички бягат, вълнуват се, крещят възбудено, а емоциите им се блъскат до пръсване…, но винаги ли обръщаме внимание на загубилите и  анализираме ли какво се случва с тях в момента?
А всъщност точно поради тази причина, че детето не може да запази своята позиция в социалната стълбица, то изпитва страх и това може да доведе дори до преместване в друго училище. Но там на същото дете, ще му се наложи да се устрои във вече построена йерархия на класа и ще трябва да доказва своя статус, като се сражава ,,за място под слънцето“. Ако все пак поради ред причини, родителите планират такова преместване е добре да вземат под внимание и мнението на детето , за да не  умножат и така сериозните му училищни страхове.
Попитай за да ти отговоря
За да изясним тактично проблемните ситуации в училище, можем да  поиграем с детето на въпроси и отговори. Понякога е добре да дистанцираме детето от случващото се и на зададените въпроси, то да ни отговори, например от името на завърналата се любима играчка от училище :
— когато ме повикат на дъската то…..
—аз плача, когато…
— срамувам се да призная, че…
— аз много се страхувам че…
— когато седна да уча уроците си, …
— когато се приготвям за училище, аз мисля…
— аз се обиждам, когато съучениците ми…
— когато  учителят  дава  домашна на мен ми се иска…
— аз се тревожа , ако сънувам как…
— когато играем със съучениците ми,аз…
—ако учителят се кара или обижда някой от нашия клас, аз…..
«Правилни» отговори на тези въпроси няма, но вслушвайки се  в тях внимателно, възрастният непременно ще улови нотките на  тревога или страх на детето от сложните и напрегнати отношения в училищния свят или обратно – ще се убеди в това, че малкия ученик се справя успешно.

Красимира Димитрова

/психолог-психотерапевт/

Write a comment:

*

Your email address will not be published.