До болка позната ситуация: вие сте се договорили с детето си да направи нещо, но в крайна сметка нищо от това не е сторено – играчките не са прибрани, уроците не са научени, от магазина не е купен хляб… Вие се разстройвате, обиждате, започвате да крещите: ,, Защо? До кога? Нали се разбрахме? Нали ми обеща!! Как да ти вярвам?“ Детето обещава, че повече така няма да прави, но следващият път всичко се повтаря.
Защо се случва всичко това? Може ли нещо да се направи?
Всичко е много просто. Детето вижда майка си, която иска от него обещание и най-лесното нещо е да обещае- без да се замисли дори, дали ще може да изпълни това за което са говорили. Децата много лесно дават обещания, които е невъзможно да не изпълнят и които често започват с думите ,,аз винаги“ или ,,аз вече никога“. Те не мислят за това, което обещават, а по-скоро за това как да избягат от родителския гняв и как по-бързо да напуснат този разговор. Винаги е по-лесно да кажеш ,,аха“, а след това да не го направиш.
Така правят всички деца. Так прави и вашето дете, защото вие 1) не сте го научили да мисли когато обещава и 2) не сте го научили да отговаря за своите думи.
В крайна сметка вие не сте го научили на още много други, важни и не прости неща. Вие не сте го научили да търси помощ, когато му е необходимо, за да изпълни поставената задача. Ако вие сте научили вашето дете на всички тези възрастни неща, то може би детето ви ще каже: ,, Мамо, аз мога да си прибера нещата само ако го направя веднага. След 5 минути ще забравя за тях , а и не мога да се организирам без теб!“
Вие сами разбирате, че не при всяко дете, а и не при всеки възрастен е развито такова прогнозно мислене и не всеки има тази смелост да си каже … Докато не научите вашето дете да мисли като възрастен и докато то само не се увери, че така е по-правилно и изгодно да се живее, то ще говори с вас , като дете, а вие ще се ядосвате за това.
С какво да започнем тази интересна и важна работа?
Моето предложение е да се започне с навика да си държиш на думата. По-точно с навика първо да се помисли ,,Ще мога ли да спазя обещанието си?“ За това ако ние сме помолили за нещо детето си и то казва ,,Да, ще го направя!“,ние не трябва да се успокояваме с това, а да обсъдим: ,, Сигурен ли си? Защо си толкова уверен? – Ти забравяш! Ти имаш твърде много работа!“ А освен това е добре да помислим заедно, как да организира детето времето си и какво може да направи, така че действително да не забрави следващия път…
Аналогично, ако все пак обещанието не е изпълнено, то ние не започваме да викаме: ,,Ето играчките отново не са събрани!“, а заедно с детето си правим разбор на случилото се: ,, Защо така се получи, че не успя да изпълниш това, което набелязахме с теб, това, което ти обеща? Та нали ти го обеща съвсем сериозно? Ти искаше да го направиш! Хайде да помисли заедно над това!“
Само с вашата помощ и само постепенно детето ще започне да се научава да дава обещания по- осъзнато и по-често да си задава въпроса: ,, Ще мога ли това да го направя?“ и ,,Как да го направя?“. Постепенно детето ще започне по-добре да разбира себе си, своите особености и ще може по-добре да прогнозира какво може да прави и какво все още не му е по силите. И с течение на времето ще разбере до какви последствия водят тези или онези негови постъпки.
Навика да държиш на думата си пред родителите и умението да даваш само тези обещания, които можеш да изпълниш, са важни не само за справяне с конфликтите в отношенията си . Това е най-важната крачка към истинското порастване, крачка към умението да управляваш себе си и собственият си живот.
Красимира Харлова
/психолог-психотерапевт/
Write a comment: