Open/Close Menu
ПСИХОТЕРАПЕВТИЧЕН ПОРТАЛ
въжеиграч
                           Антуан дьо Сент- Екзюпери написал – Ние всички сме родом от детството.
Отношенията  с околните,с близките, с любимите  ни зависят  от това, какви  са били нашите отношения със значимите възрастни в детството ни . Върху основата на трудовете на  детският психоаналитик Доналд Уиникът  възниква ,,Теорията за  Привързаността“,чийто автор е психоаналитика  Джон Боулби(John Bowlby, 1907–1990). Ето какво пише той:
4 стиля привязанностиФОТО  

Привързаността  зависи от нашите способности да изпитваме  доверие към   самите себе си и към другите. Тази  способност  се развива от момента на нашето  раждане. Малкото дете се привързва към значимият възрастен, който се грижи за него (по-често от всички други, като това не е задължително да е майката). И от този възрастен детето очаква защита и поддръжка, когато изпитва тревога. В същото време обаче, привързаността към възрастният  възниква във всеки случай, дори ако този възрастен е лишен от  чувствителност или загриженост.

Детето няма възможност да избира отношенията си, поради което му се налага  да се приспособява. Емоционалните  навици и реакции които усвоява ще повлияят на неговото бъдеще. От това преди всичко зависи,в какво ще се превърнат неговите отношения   вече като възрастен. А, колкото по-тесни и близки са отношенията , толкова по- ярко в тях се проявяват чертите на нашата детската привързаност.

1. БЕЗОПАСНА ПРИВЪРЗАНОСТ

,,Емоциите не ме заливат и аз не се чувствам потопен в тях. Общувам  лесно с другите, в същото време лесно мога да се усамотя, без да губя спокойствието си, изпитвайки удоволствие от това си действие. В отношенията си с партньора се отнасям с внимание към неговите нужди, без да ги възприемам като заплаха или отговорност.“

Този стил на  привързаност се изгражда у деца, които са  уверени в това, че значимият възрастен винаги ще се окаже наблизо, когато има нужда и ще  помогне. Тази увереност позволява на детето да се чувства в безопасност и с интерес да изучава света около себе си. Такова дете се наслаждава на близостта без да изпитва зависимост.

2. ПРЕМАХВАЩА ИЛИ ИЗБЯГВАЩА НЕ БЕЗОПАСНА  ПРИВЪРЗАНОСТ

,,Аз избягвам близките отношения, проявявам  недоверчивост, трудно изразявам  чувствата си, когато се обръщам към другите за помощ или съвет. Партньора си  обикновено  възприемам  като  незаинтересован или отдалечен. Аз не желая да бъда отхвърлен и за това се преструвам, че не се нуждая от обич“.

Такъв стил на привързаност се проявява, когато желанията на детето не намират отговор, а потребностите му  не се  удовлетворяват.  Детето си прави извода,  че  желанията му са  безразлични за възрастните  и поради това се старае да се  приспособи към ситуацията, потискайки  своята нужда от любов и грижа. То може да изглежда безразлично и незаинтересовано, но зад това се крие страхът от отхвърляне и  болката.

3. ЗАТРУДНЕНАТА ИЛИ ТРЕВОЖНА НЕ БЕЗОПАСНА ПРИВЪРЗАНОСТ

,,Аз често изпитвам тревога, гризе ме ревност, заливат ме емоции, с които не мога да се  справя. Страхувам се да не стана зависим или да изглеждам, като натрапник. Тогава се  старая  да се усамотя, но ми   става тревожно и самотно, и всичко се  повтаря“.

Този стил привързаност е следствие на непредсказуемото поведение на възрастният : той е ту груб, ту нежен, ту безразличен, може неочаквано да замине, да изостави детето, и детето не разбира, от какво зависи това и какво да очаква. Такива деца  се страхуват от чуждите хора дори и в присъствието на  родителите си,  чувстват се  огорчени, когато  родителите им си отиват, но и  не се радват, когато те се връщат, дори понякога им се сърдят ,защото не се чувстват в безопасност.

4. ПРЕДПАЗЛИВА ПРИВЪРЗАНОСТ

,, Аз съм сам защото съм недоверчив. Близките отношения ме плашат, но аз  така се страхувам  да остана сам. Нужна ми е морална подкрепа. Аз  болезнено приемам ,,отхвърлянето“и ми е  невъзможно да се заявя пред другите“.

Такъв стил привързаност се появява при деца, които са  свикнали да потискат чувствата си, след като не срещат  у значимият възрастен помощ и одобрение, очаквайки от  негова  страна  само насмешки и заплахи.

Дж. Боулби  ,,  Създаване и унищожаване на емоционални връзки“

Превел и синтезирал:

Красимира Харлова

/психолог-психотерапевт/

Write a comment:

*

Your email address will not be published.