Open/Close Menu
ПСИХОТЕРАПЕВТИЧЕН ПОРТАЛ
12068929_1657474991161626_695024545287522246_o

Този човек ще използва всичките си сили, за да не допусне нещо, което може да нарани чувствата на околните . Той ще намира интуитивно думи, за да каже нещо приятно, например одобрителна забележка, която повдига самочувствието. Притежава склонността автоматично да се самообвинява. Ако трябва да направи критична бележка,  ще я направи максимално меко. Даже и явно да го оскърбяват,  ще изрази своето ,,разбиране“ към човека. Но в същото време,  остава свръхчувствителен към унижението и мъчително страда от това.

Този човек ще избягва всичко, което напомня за самоутвърждаване. Той може да изпадне в крайност и да прояви дори неспособност да  издаде елементарни разпореждания към околните. Той е свръх внимателен, ако му се наложи да окаже  влияние или да даде съвет и получава главоболие, жлъчна криза, или някой друг болезнен симптом, когато нещата му се подреждат не както иска. Развивайки самоунищожителни наклонности, той не се осмелява да изрази никакво желание, като е склонен да приеме очакванията или изискванията на другите за по-оправдани и важни, отколкото собствените. Едновременно обаче се презира за своето бездействие. Когато започнат да го експлоатират, той се оказва в плен на неразрешим вътрешен конфликт и може да отреагира с депресия или друг болезнен симптом.

Садистичната игра на чувства, когато е дълбоко потисната, отстъпва място на усещането, че човек е безсилен да привлече който и да било към себе си. Поради това, такъв човек е абсолютно сигурен, че е непривлекателен за противоположния пол, въпреки доказателствата за обратното.

Получената в резултат картина на личността е измамна и трудно се поддава на оценка.

…Въпреки това в тази картина има определени елементи, които ще насочат опитния наблюдател към наличието на садистични наклонности.

Обикновено се забелязва, макар и безсъзнателно презрение към другите хора, което външно им приписва не особено високи морални норми.

Един и същи човек може да се примирява с насочените към него прояви на садистично поведение, да проявява безгранично търпение и в същото време да проявява свръх чувствителност към незначителни признаци на натиск, експлоатация или унижение.

Такъв човек зад всяка дреболия вижда насочени към себе си обида и оскърбление.

Докато той се вбесява от собствената си слабост, често се чувства привлечен от откровено садистичен тип хора, предизвикващи у него едновременно възхищение и отвращение, тъй като те на свой ред откриват в него доброволната жертва. Така този човек попада в ситуация на експлоатация, унижение и  безнадеждност. Въпреки това, той не получава никакво удоволствие  от това глупаво общуване, а напротив –  страда от него . Това му дава възможност да преживее садистичните си импулси с помощта на някой друг, избягвайки необходимостта да се срещне лице в лице със собствения си садизъм. Той може да се почувства невинен и жертва, но в същото време се надява на това един ден да вземе връх над садистичният си партньор и да тържествува, като победител. А до тогава, той просто ще провокира- тихо и незабележимо ситуации, в които неговият партньор ще се представя в не дотам добра светлина.

Много често такива отношения се наблюдават между родители и деца. Тук  собственическите и господстващи отношения се проявяват под формата на загриженост и желание на родителя да защити своето дете. То може да има всичко, което поиска, но само при условие, че   няма да  напусне клетката. В резултат при порасналото дете често се наблюдава дълбок страх от влюбване, защото за него любовта означава наново  преживяване на робската неволя.

Карен Хорни.

Write a comment:

*

Your email address will not be published.