ЗАЩО БОЛЕДУВАТ ДЕЦАТА ? ПОДХОД НА АРЖЕНТИНСКАТА ПСИХОАНАЛИТИЧНА ШКОЛА.

Когато детето се разболее, обикновено се опитваме спешно да го излекуваме, в опит да му облекчим страданията . Разтревожените родители задават въпроса: „Защо то боледува?“

Всички знаят, че едно медицинско заболяване може да доведе до различни психологически последици (тревожност, кошмари, депресия и др.). За разлика от тях, основните мотиви, свързани с афектите, които водят до появата на физическо заболяване, не са толкова широко известни. Често се случва тези мотиви мимолетно да се появяват в съзнанието на роднините на детето, с които живее, но те веднага се заменят с „по-разумни“ доводи (краката му замръзнаха на улицата, зарази се от грипа в детската градина и т.н.).

Ежедневно все повече родители вярват, че с помощта на психотерапията е възможно да се помогне на детето да се отърве от много поведенчески проблеми, трудности в общуването с връстниците, трудности в обучението и т.н.

Например, ако детето често лъже, то може по този начин да изрази чрез фантазмената конструкция несъзнателното си желание да превърне в удоволствие нещо, което преживява, като тъжно или досадно в живота си – нещо, което не може да приеме или понесе. Ако детето краде, това може да е израз на неудовлетворена потребност от любов, която то самото не осъзнава. Нуждата някой да се интересува от него, да го обича много и да си го „присвоява” по начина, по който то го прави, присвоявайки чуждите неща.

Поведенческото разстройство е „решение“, което детето намира, за да изрази някаква трудност. От тази гледна точка можем да разглеждаме поведението му като една от формите на „език”- опит за общуване, който то може да реализира само по този начин.

Освен поведенчески разстройства се срещаме и с различни соматични заболявания. В този случай заболяване, което се появява в тялото, също е специален „език“ и начин на комуникация.

Представители на френската школа смятат, че трудностите в съзнателното изразяване на афекта са причинени от дефицит в способността за „ментализиране“ на потребностите и несъзнателната телесна възбуда.

Подходът на аржентинската школа е различен: този „дефицит” е очевиден и представлява само „отношението” на съзнанието спрямо определени фантазии, на които то не може да устои. Фантазии, които макар и да са несъзнателни, но въпреки това имат афективно (или „ментално“) значение .

Тоест, от гледна точка на несъзнателното значение, не е едно и също дали ще се разболееш от грип или ще страдаш от астма . Също така не е едно и също дали страдате от псориазис, хепатит или друго от друго заболяване. Всяко от тях има свое специално несъзнателно значение.

Образът на дете с настинка е изненадващо подобен на образа на плачещо дете. Изследвания в областта на психосоматиката показват, че много често чрез настинка детето изразява тъга, която не може да понесе и която продължава да е в несъзнатото.

При астмата са „задействани“ съвсем други чувства. В този случай тъгата се потиска много по-дълбоко, а плачът, метафорично казано, се „вкарва в белите дробове“ и се проявява под формата на бронхиална слуз. Освен това детето асматик живее, уловено от несъзнателната си фантазия, която има силата на реалност за него: то е убедено (говорим за несъзнателни процеси), че някой от най-близкото му обкръжение, без когото то не може да живее, го заплашва да го напусне. Детето изпитва чувство на зависимост от този човек, което е толкова интензивно, колкото зависимостта от кислорода, който дишаме, и в същото време изпитва (също несъзнателно), че комуникацията с този човек е опасна поради характеристиките на враждебност, които той притежава. С помощта на бронхоспазъм детето се „прилепва“ към въздуха, който диша, и не му позволява да си „тръгне“. Но този застоял въздух, който вече го е „обслужил“, не позволява подаване на свеж и необходим въздух, което причинява задушаване и така се завърта порочният кръг.

Важно е да разширим нашите познания за физическите заболявания в детството, като израз на различни несъзнавани фантазии. Тези фантазии се развиват в рамките на взаимоотношенията на детето с важни обекти от обкръжението му, а болестта действа като електрически предпазител. Тя е видимата част от несъзнателни конфликти, в които е замесено цялото семейство.

Едно дете, много преди да се роди, вече е син или дъщеря, внук или внучка, племенник или племенница, брат или сестра. То заема място не само в несъзнателните фантазии на майката и бащата, но и в сложното преплитане на несъзнателните емоционални връзки на цялото семейство. Наблюдението и изследването на поведението на новородените показва, че те имат богат емоционален живот. Всяко дете, дори и най-малкото, не само е под влиянието на несъзнателните фантазии на хората около себе си, но и им въздейства чрез специален „диалог“, чиито „думи“ се изграждат на базата на телесните функции и контакт.

 Луис Киоза – аржентински психоаналитик.

  превод:  Красимира Харлова