Open/Close Menu
ПСИХОТЕРАПЕВТИЧЕН ПОРТАЛ
chocolate
Как се формира? Кой и влияе? Как да измерим нивото и и какво означава това в ежедневния живот?
В кой момент родителят участва в създаването и? Какво да предприеме? Много въпроси.
Всъщност е невъзможно да се проведе разговор за повишаване на самооценката и щрак, казвайки на детето, че е ,,супер“, проблемът да бъде решен, а целта постигната!
Тоест, може да се проведат и сто и хиляда разговора с детето, но те ще са само разговори за един нереален образ на някой супер-герой.
Всъщност добрата новина е, че родителите винаги влияят върху формирането на детската самооценка! Те направо я извайват, като същевременно контролират ситуацията. Как го правят?
Това става чрез техните възгледи, принципи, нагласи, чрез техните думи, отношения, реакции, методи на възпитание, примери от техния живот, чрез мимики им, чрез погледа с които гледат на детето си, чрез това каето мислят, когато не гледат детето си, чрез техните тревоги и страхове, чрез интереса който проявяват към детето си, както и чрез тяхното собствено детство- най-вече.
,,Ще се справи ли? Как ще живее такъв? Нека сам се научи да си решава проблемите! Бъди такъв! Не бъди онакъв! По-добре млъкни. Къде се навираш непрекъснато… По-добре да беше се захванал с математиката, хайде започвай , що за глупости правиш само и само да не подхванеш уроците си.“ До болка познати изречения от репертуара на всеки родител.
Самооценката е всекидневие. И тя не е = на похвала. Тя е по-дълбока. Тя не е там където ние формално казваме браво. Не е там където ние хвалим детето, че е добро и никога не се кара. Не е и там където сме го похвалили, че е герой, защото може и да не реве, когато поиска! Всичко това е удобство за родителите при, формиране на детските навици, но то няма нищо общо с това как се чувства самото дете заради това, което е.
Самочувствието е ценност. Ти си ценен – това послание във всичките му проявления е за твоята стойност и значимост. Твоите чувства са важни. Твоите мисли са ценни. Твоите емоции са картина на твоето състояние. Една ценна картина за теб. Грешките също са важни, те отразяват твоя път, пътя на твоя скъпоценен живот.
Ти винаги си добър. Може да не успееш, може да грешиш сто пъти подред, но вярвам, че намеренията ти са добри. И знам, че ти ще се справиш, ще се научиш. Аз ще ти помогна. Думи, които забравяме да казваме на децата си.
Самооценката се формира от психическото пространство на детето. Пространството на неговите мисли, чувства и емоции, проявени и извадени. Позволено ли е на детето да проявява гняв и да не бъде осъждано за това. Възможно ли е то да е ,,стиснато“ и да не иска да даде своето при първо поискване от друг? Възможно ли е да плаче, когато е лошо, обидено, уморено или просто така? Възможно ли е то да иска непрекъснато и да не спира. Как реагират другите на неговите желания? С уважение, внимание и желание да дават или със смях, с гняв – не ти ли писна!, или с безразличие – да, не е лошо да иска детето….!?
Една майка се обърна към мен за съвет – помогнете ми да обясня на детето си колко важно е да има самочувствие. То изобщо не се проявява, страхува се от всичко и всички и не вярва в себе си. Аз все му казвам – Вярвай в себе си!
Помислих си – ето това е фразата – панацея. ВЯРВАЙ В СЕБЕ СИ. Детето мига с очи. Сякаш чета мислите му. Тук ли съм, или не съм? Някой вижда ли ме? Ало! Виждате ли ме?
И така. Те си тръгват след първата среща, детето вижда кутия какао в къта за кафе. ,,Оооо“ … простенва то. Какао! Искам горещо какао с мляко и бисквитки! Казвам му – питай мама дали ти дава и ще ти го приготвя. А майката – абе стига с тия щуротии – какао! Нищо не му трябва. Той само така си говори и си тръгнаха…
Тази майка е прекрасна. Тя много често хвали сина си. ,,Браво“ е най-използваната дума в тяхното семейство. Детето със сигурност знае, че е страхотно. Но не съм сигурна дали знае, че може да си поиска какао…
Трудно е да повярваш в себе си, когато всички около теб не вярват, че желанията ти са реалност. Че твоите чувства, каквито и да са те, са реалност. Че когато не ти дават нещо, това е, край, нищо не може да се направи. Отначало ти кипва от вътре, а после спира да ти кипи. Първо започва да страда мотивацията. После желанията, претенциите, себеоценката, а всички тези процеси се отразяват върху нивото на самочувствие.
Много е трудно да си представим това капризно, ревящо, крещящо човече в бъдеще с прекрасен и достоен живот, мощещо и едно и второ и трето, може би щастливо и успешно… Но до тогава има много време. Сега можем да започнем с отговора на неговите желания. Дори и отказа може да бъде уважителен и признаващ правото на това желание.
Защото за да бъдеш успешен, щастлив, можещ,  ,,уау“ –  все от някъде трябва да се започне.
 
Красимира Харлова
/психотерапевт/
Write a comment:

*

Your email address will not be published.