Open/Close Menu
ПСИХОТЕРАПЕВТИЧЕН ПОРТАЛ
бяло палто

О, това е опияняващо чувство за собствена правота!  Възмутени от несправедливостта  сме готови да хвърлим гневът си върху виновника за създалото се положение. Но едва ли сме толкови прави разделяйки светът на ДОБЪР и ЛОШ.

ЧЕРНО-БЯЛО МИСЛЕНЕ
Двойнственността на възприятието е свойство на нашето съзнание. Ако има  ,,+“, трябва да има и ,,-„. Щом има добро, значи има и лошо. При подрастващите и при някои от възрастните се наблюдава такова, дихотомно мислене. Събитията и явленията се преценяват от хората в черно-бял формат без да се допускат полутоновете. Нещо като –  ,,Всичко или нищо“.

В някои случау това се превръща в системно нарушение на възприятията, но ако не се взема под внимание патологията, то ние знаем от опит , че тази категоричност на разсъжденията е свойствена на почти всички, особено когато преобладават емоциите ни.

ЖЕЛАНИЕТО ДА СМЕ ,,ДОБРИ“
Повечето от нас по принцип се стремят да изглеждат добре, както в очите на обществото, така и в собствените си очи. Да пишем и говорим в социалните мрежи е много по-лесно отколкото да  действаме. За много хора това е способ да се демонстрира позиция, нравствен облик или имидж на ,,добър човек“.

Към това можем да добавим и ефекта на ,,водните кръгове“, който усилива съвременните възможности за комуникация и скоростта с която  ние получаваме новините и реагираме на тях. В резулт ние периодично наблюдаваме бури, повдигнати от резонансни събития по целия свят. Осъждането на тези, които не са постъпили ,,прави;но“, порожда опияняващото  чувство на ,,справедлив гняв“.

СПРАВЕДЛИВ ГНЯВ
Когато това чувство обединява хората в група, то придобива съкрушителна сила. Хората жонглират с фактите или изолират от общия поток информация само тези, която съответстват на тяхната позиция, като така подхранват възмущението си. Позволяват си обидни атаки и действия. Справедливият гняв създава усещане за правда, дава ни право да осъждаме, да се  вдигнем на „безпощаден бунт“ и следователно да нарушим  закона.

Всичко е много по-сложно, отколкото изглежда. Нашите възприятия се определят от когнитивните ни пристрастия, миналият опит, травмите и още много други.  Опростеното разделяне на  света на виновни и невинни, създава комфортното усещане, че в този момент ние сме повече от другите.

Социалната мрежа е удобна площадка да се ,,напомпваме “ един друг. Хората се радват на писането на публикации, коментари и участието в  ожесточени дебати,  обвинявайки отново и отново онези, които са вече обвинени, подхранвайки собственото си его.

Справедливият гняв е  своего рода наркотик и за ,,диванните политици“, и за кухненските блюстители на нравствеността“, и всички, които мислят, че винаги знаят кое е правилното в живота.

Трудно може да се повярва на човек, който твърди, че никога не се е опивал от чувството за собствена правота. Колкото и да сме сензитивни и да осъзнаваме всичките ,, за “ и ,,против“, все пак е нормално понякога несправедливостта да поражда в нас гняв и протест.

СИНДРОМЪТ НА БЯЛОТО ПАЛТО – защо осъждаме другите?

,,На пръв поглед светът на бялото палто е прекрасен. В основата му лежи защитата на слабите, ясните морални ценности, смелостта да ги заявиш на всеослушание, неприемането на определени форми на поведение, начин на мислене, непримиримост и осъждане на тези, които не са прави. Но именно за това е толкова трудно да го приложим за себе си, тъй като първоначално ни се набива на очи светлото и едва после виждаме тъмната и непривлекателна страна.

За да съществува еднозначно бяло е необходимо да има фон върху , който да изпъкне –  черно.  Затова е нужно светът да се раздели на свои и чужди. След това чуждите трябва да се разчовечат в противен случай се отключва емпатията. А на чуждите е трудно да се съчувства.

В зоопсихологията се използва един такъв тест на кое животно човек най-много съчувства. Отговорите са различни , но заключението е , че човек съчувсттва на тези на които прилича.

Ако в моя свят, в света на бялото палто, хората се делят на такива, като мен/ които имат правилна ценностна система/ и на другите/ тези с които не съм съгласен/, аз мога да ги ,,разчовеча“и да ги лиша от правото на съчувствие и разбиране. Така нашите светове никога няма да се пресекат и аз мога да си позволя да не ги харесвам.

КАК ДА ОТКРИЕМ НАШЕТО БЯЛО ПАЛТО?

Притежаваме ли необходимата трезвост, за да забележим в себе си това, което другите не харесват? Добре е да си зададем няколко важни въпроса:

Разбираме ли същността на това, което осъждаме или поддържаме? Механизмът на неговият произход и развитие. Да разбираш не е еднозначно с това да оправдаваш.
Готови ли сме да се срещнем с алтернативното мнение без злоба и отрицание?
Можем ли да видим в себе си и в миналото си, това което осъждаме, макар и не в такива глобални размери?
Можем ли да осъзнаем своите  ценности и да  говорим за тях , а не да обсъждаме другите? Нашата самооценка дали не е построена на  противопоставянето ни на другите?
Когато мислим, например, за смъртта в ПТП с участието на пиян шофьор, за семейно насилие, за жестоко отношение към животните, знаем ли всъщност към какво е фокусирано  вниманито ни – към жертвата или към автора на несправедливата ситуация? Коя емоция е по- ярка: състраданието (към жертвата) или злобата (към автора на несправедливостта)?
В крайна сметка , бялото палто —е  илюзия поради една много проста причина. – когато стъпваме в калта не може да не се изцапаме. Искаме да сте чисти?

Може, но ше трябва да  променим ситуация не чрез нашето осъждане, а чрез нашата помощ. Винаги ще има хора, които ще имат нужда от помощ. Помощта е много по-градивна от омразата.  А, като се замисли човек, така и палтото му ще се запази бяло…..

 

Красимира Харлова

/психотерапевт/

 

Write a comment:

*

Your email address will not be published.