Open/Close Menu
ПСИХОТЕРАПЕВТИЧЕН ПОРТАЛ
13174084_1076340962440281_3629589395491378752_n

„Не мога да живея без теб“. Фраза, която може да чуете от устата на дете, приятел, любим човек. За какво става дума? Безусловна любов, болезнена привързаност или психично заболяване? Зад посланието „Не мога да живея без теб“ се крие страхът от загубата на любим човек. Защото,  ако загубата се случи, тогава този, който произнася фразата, също ще трябва да „изчезне“?!

Теоретично това е малко вероятно, но с фразата „Не мога да живея без теб“ изглежда, като че човек подсъзнателно предсказва собствената си смърт, което прави всичко толкова драматично.

 
 ДЕТСТВО МОЕ
„Тревожността при раздяла е състояние, при което децата изпитват безпокойство поради отделянето им от родители или други значими хора, към които те изпитват силна привързаност“.

Един от големите детски страхове, често споделян в кабинета на психолога, е страхът, че „мама няма да дойде“. Основната потребност на всяко дете е Любовта. В несъзнателната младенческа възраст  тази потребност се налага чрез плач, в резултат на който идва възрастния и я удовлетворява. Ако нещо се обърка обаче и значимият човек не се отзове (например с решението си „нека  да си поплаче“ или „не е нужно веднага да го успокоявам“) – привързаността се развива по по-различен начин.

Най- ,,правилната“ привързаност е  надеждната привързаност.  Тя се формира, когато в детството не е имало проблем с доверието и безопасността- базисни за детското развитие. В такъв случай и светът на порасналото дете няма да е враждебен и нелюбящ. Възрастният  самодостатъчен човек определя своите граници и се грижи за тях, а за да усети  своята значимост не се нуждае от оценката на другите.

В случай, че майката не е била наблизо до малкото дете в неговото развитие (физически или по психологически причини) се формира ненадежна привързаност.

В детството сепарационната тревога се изразява  в поведение от типа:

  • Детето плаче, когато мама не е пред очите му
  • Страни от непознати хора
  • Не иска да заспива само
  • Трудно се адаптира в яслите или детската градина.

Счита се, че периодът на тревожността от раздяла у децата е с продължителност примерно до 9 месеца и постепенно в проължение на детската и тийнейджърската възраст намалява до минимум. Тази продължителност зависи от  фактори, като: емоционални особености, ангажираност на майката по отношение на детските потребности, психологическият климат в семейството.

 

ИСТОРИЯ С ВЪЗРАСТНО ПРОДЪЛЖЕНИЕ

В зряла  възраст сепарационната тревожност може да се прояви чрез цял коктейл от емоции.
Ако в ранна възраст детето реши, че е виновно за това, че майка му го е изоставила,  в зряла възраст то ще проецира това отхвърляне върху околните, като повтаря същото поведение. Фразата „Не мога да живея без теб“ е отражение на ужаса, който човек изпитва само от мисълта за раздялата. Той се изразява в несигурност по отношение на партньора (като повторение на страха, че „мама няма да се върне“) и неувереност (чувството на вина). Тези отклонения може да не се проявят, когато любимият човек е наблизо, но при евентуална раздяла (например командировка) те може да избухнат под различни форми: от тревожност до натрапливо поведение и желание за пълен контрол върху  партньора.

 

КАКВО ДА ПРАВИМ/ КАКВО ДА НЕ ПРАВИМ
Добре е да се знае, че в случай на такъв проблем, съвети или констатации от типа ,,Стегни се!“ , ,,Какво си се разкиснал“, ,, Имаш ли съвест“ не вършат работа. Не вършат работа и скандалите и разправиите…  Раздялата събужда сериозни и дълбоко нараняващи чувства, които изискват внимателно отношение, за да бъдат коригирани. Ако нямате представа за причините на тези преживявания, трябва да проявите чувствителност и разбиране към емоциите на любимия човек, и да не се страхувате да потърсите помощ при специалист.

Зашото този, който казва „Не мога да живея без теб“, може би има да извърви дълъг път  към собствената си увереност и чувство за сигурност.

 

Красимира Харлова

/психотерапевт/

Write a comment:

*

Your email address will not be published.