/
Наближава първият учебен ден, с веселата глъч в училищните стаи, с трепета и вълнението на първокласниците и техните родители, и разбира се с неизменните букети за любимите учители !Празник, който по традиция отбелязваме с уважение и много настроение.
На всички нас, като родители, ни се иска децата ни да бележат високи успехи в училище и да имат разбира се колкото се може по-малко пречки и неприятности.
Всъщност обаче, началото на училищното обучение представлява един от най-сложните и отговорни моменти в живота на детето- както в социалнопсихологически, така и в физиологичен план. Променя се целия живот на детето и той вече е подчинен на училищното обучение, на училищните дейности и грижи ! Буквално от първия учебен ден учениците са поставени пред редица нови задачи, които са извън техния личен опит и изискват максимална мобилизация на интелектуалните и физически сили.
Първата седмица от новата учебна година по принцип изисква преустройство на вътрешните процеси в организма на децата, а също и при учителите им. Но, ако детето е здраво, ако си е починало добре през лятото и разбира се не е променяло драстично дневният си режим, то буквално след седмица, две неговия организъм ще съумее лесно да се приспособи към учебното натоварване. В рисковата група попадат децата с физически проблеми и разбира се първокласниците.
Трудности в първите училищни дни се наблюдават практически при всички първокласници. Новите преживявания, изисквания, организационни форми, изискват от тях толкова сили и напрежение, че държанието им може, дори рязко да се промени и да не съответства на неговия характер, склонности и интереси. Понякога такова поведение може да създаде погрешно впечатление у учителя. Попадайки в училище новият първокласник ,,не прилича на себе си”!
В къщи или в детската градина детето, лесно, свободно и уверено се справя с различни дори и трудни движения, поръчения и интелектуални задачи. В училище обаче, напротив, то се чувства неуверено в това, че може да изпълни всичко, което учителят му казва. Заедно с това, то е движено и от желанието да прави всичко, колкото се може по-добре. На практика се получава така, че децата като, че ли загубват способността с да мислят самостоятелно, повтаряйки това което другите правят.
През първите часове в училище вниманието на първокласника е неустойчиво, трудно се съсредоточава и трудно превключва. Децата трудно разбират, че задачата, която се обяснява пред целия клас се отнася и за тях. Увлечени в изпълнението на дадено упражнение, те толкова старателно и внимателно го изпълняват, че не забелязват когато останалата част от класа вече се заема с ново упражнение.
Някои от тях седят в час буквално като ,,замръзнали”, страхувайки се да помръднат. Те са бавни и толкова съсредоточени, че буквално не виждат и не чуват нищо пред себе си, не контролират своето поведение, не забелязват какво правят и как се държат другите. При някои деца от пренапрежение може да се достигне дори до там да спрат въобще да се интересуват от съдържанието на урока и да извършат това действие върху , което са се съсредоточили. След време може да се окаже, че тези деца са доволно жизнени и емоционални, весели и подвижни!
Други първолаци/ по-често момченцата/,напротив, са прекалено активни възбудими и емоционални. Без всяка зла умисъл, с усмивка на лице и с радост/ по повод и без повод/, нарушават дисциплината в часа. Могат спонтанно да се разхождат от чин на чин, разговаряйки на странични теми. Те трудно се съсредоточават при изпълнение на поставените задачи или когато учителят говори. Но и при тях привиквайки към новата обстановка , скоро отново стават спокойни, уравновесени, внимателни и дисциплинирани.
На практика , обаче преходния период при тези деца често е помрачен от забележки за поведението, негативни оценки на техните отговори в час и от необходимостта да потиснат привичните си желания, като се подчиняват на непривичния за тях ритъм и режим.
Тези и други нежелани моменти в поведението, работоспособността, настроението и интересите на децата в началния период на системното обучение се обясняват с промяната на техния обичаен начин на живот. Специалистите отбелязват, че дори при добра предварителна подготовка на децата за училище, при наличието у тях на желание да се учат, при охотното посещението на уроците в училище, високо равнище на речево и интелектуално развитие, на тях им е трудно да превключват към новите видове дейности и да привикнат към новите изисквания и условия. Това е така, защото радикално се променя социалният статус на детето, неговото място и роля в микро социума и кръга на общуване. Започва интензивното натрупване на новата система на отношения, ценности и дейности. На детето се налага спешно да привиква към новия за него режим на учене и почивка, към продължителното стоене на чина и на едно място, към затворените помещения.
На всички деца им се налага в началото да ,,строят” своя кръг на взаимоотношения, да ,,завоюват” място в новото съобщество. Всичко това изисква от детето определено напрежение, смяна на старите стереотипи на поведение и стил на отношенията. В резултат дори и при най-старателните и добре подготвени първокласници, на първо време не се получава. Напротив – всичко изглежда ужасно: моливите се разсипват и чупят, химикалът се разтича, тетрадките се намачкват, а учебниците и помагалата с грохот падат на земята по време на час.
Адаптацията на детето към училище става не веднага. Тя премина през няколко етапа.
1 етап е ориентировъчен, когато в отговор на целия комплекс на въздействия свързани с началото на системното обучение, децата отговарят с бурна реакция и значително напрежение във всички системи на организма. Тази ,,физиологическа” буря продължава 2-3 седмици
2 етап е на неустойчивото приспособяване , когато организма търси и намира свои оптимални варианти за реакция на въздействията.
3 етап е на относително устойчивото приспособяване , когато организма намира най-подходящите варианти за реагиране на натоварванията, изискващи по-малко напрежение на всички системи.
Продължителността на трите фази на адаптация е приблизително 5-6 седмици. Най- сложни са от първата до четвъртата седмица. Те се характеризират с низко равнище и неустойчива работоспособност, високо ниво на напрежение в сърдечно съдовата система, ниски показатели на взаимодействие между различните системи в организма.
Едва след петата, шестата седмица на обучение в училище, постепенно нараства и става по- устойчива работоспособността.
В зависимост от здравословното състояние на детето, адаптацията към училище протича различно. Различават се групи от деца, които се адаптират лесно, но има и такива със средна и тежка степен на адаптация. При леката форма на адаптация, състоянието на напрежение във функционалните системи на детския организъм се компенсират през периода на първата четвърт. При адаптацията със средна тежест, проблемите със самочувствието и здравето могат да се наблюдават по-продължително- в течение цялото първо полугодие. При част от децата адаптацията към училище протича тежко.
При много от децата в началото на учебната година се наблюдава главоболие, двигателна възбуда, лош сън, слаб апетит.
По-лесно се преживява периода на адаптация при здравите деца – с нормално физическо развитие. Критерий за успешно адаптиране е повишението на работоспособността през първото полугодие и доброто усвояване на материала от ученика.
Факторите, които оказват непосредствено влияние върху успешното протичане на адаптацията.
Тук бих искала да обърна внимание на една много разпространена грешка при родители и учители, да оценяват готовността за училище само и единствено по интелектуалното развитие на детето. Много смятат, че необходимото условие за готовност към училище е обемът от знания, които детето трябва да притежава. В старанието си родителите нямат мярка; едно дете знае всички съзвездия на нашата галактика, но не знае на коя улица живее; друго научило почти наизуст тълковния речник, но изобщо не може да общува с връстниците си и се страхува от тях. Учителите добре познават тези деца. Те идват в училище четящи и смятащи, но само след половин година ги надминават тези, които не са можели нито да четат, нито да смятат. Важен е не толкова обема от знания, който има детето, но и степента на
осъзнатост и яснотата на представите. Именно за това е важно не само да научим детето да чете, но и да развием неговата реч. Необходимо е да се развие способността му да слуша , да разбира, да преразказва.
Причина за лошата адаптация и неготовност за училище, може да се окаже и лошата среда в която расте детето обстановката на постоянни кавги, конфликти и страх. В
подобни семейства не само не се обръща внимание на развитието на детето, но и се прави всичко възможно да се попречи. И с първите учебни дни се проявява целия комплекс от трудности. Това са тихи, недостатъчно самостоятелни деца, които са със снижена работоспособност, трудно се
съсредоточават над задачите, тревожни са.
С проблеми могат да се сблъскат и децата не посещавали детска градина. Също и тези, които са отгледани и контактували сам с възрастни без контакт с връстници. Именно общуването и контакта с връстниците, зачитането на мнението на другите, подчиняването на чуждите изисквания – това е най-трудното за постигане при тези деца. Защо ли?
Ето един пример:
– До преди да тръгне на училище мама е отделяла много внимание за възпитанието малкия Дани, дори и работата си е напуснала заради него. Наистина момченцето често боледуваше и не ходеше поради това в детската градина. С деца почти не общуваше. Дани много четеше, научиха го да пише, да смята, купиха му много играчки , като изпълняваха всеки каприз. Дани обичаше да поседи с възрастните пред телевизора , да ,,поразсъждава”, употребявайки непознати думи , а при среща с други деца да демонстрира превъзходството си със знания.
Разбира се родителите му бяха уверени, че те добре са го подготвили за училище, но още от първия ден стана ясно, че Дани се страхува от децата и не иска да си говори с тях. В същото време искаше да им покаже, че знае много и поради това, често прекъсва съучениците си и дори учителката с недобре премерени изрази и думи. Липсата на контакт със съучениците си и конфликт с учителите го доведе до пълна демотивация и липса на интерес към училището.
Неуспешният училищен старт довежда до нарушение в настроението, ниска самооценка и даже лошо здраве. Детето става раздразнително. Ако не се обърне внимание навреме проблемите могат само да нарастват.
Аз обаче съм оптимист по природа и се надявам, че във вашите семейства това няма да се случи, нали хората казват, че ,, да си предупреден, значи да си въоръжен”. Нека да помогнем на нашите ученици умело да преодолеят училищните трудности и да станат по-големи и по-уверени в себе си.
На добър час и успех през новата учебна година на всички ученици – малки и големи – и на техните родители !
11.09.2014 г. Красимира Димитрова
Пловдив /психолог-психотерапевт/
