Думата ,,криза” звучи днес много по-често от всяка друга дума. От екрана на телевизора ни заливат потоци от ужасяваща информация. Подложени на медиен и житейски натиск, често изпадаме в отчаяние. Именно в такива ситуации се нуждаем от древната мъдрост, събрана в притчи и приказки, която да отвори очите ни и освети пътят ни. Съществуват стари, изпълни с много истина притчи, но има и съвременни – може би много по- адекватни на сегашната действителност. Наскоро попаднах на една такава, която бих искала да ви разкажа.
Пристига при баща си след дълго отсъствие, неговата млада дъщеря и се оплаква:
-Татко, уморих се вече. Имам толкова тежък живот. На главата ми се стовариха толкова много проблеми и трудности, а аз през цялото време като че ли плувам срещу течението. Нямам повече сили. Какво да правя?
Бащата вместо отговор сложил на огъня в камината три еднакви чайника с вода. В единият поставил морков, в другият яйце, а в третият сипал няколко зърна кафе. След известно време той извадил моркова и яйцето от двата чайника и налял в чашка кафето от третия.
-Какво се промени? – попитал той дъщеря си.
-Яйцето и моркова се свариха, а кафените зърна боядиса водата.
-Не, момичето ми, това е само на пръв поглед.Първо морковът беше твърд и силен, но врящата вода го подчини и го направи мек и слаб. После яйцето, което в началото беше чупливо и тънката му черупка предпазваше течността вътре, след като престоя известно време във врящата вода придоби твърда сърцевина.
-А кафето?- попитала дъщерята.
-О! Това е най-интересното! Кафените зърна не се разтвориха в тази нова и враждебна среда. За това пък я измениха – превръщайки врящата вода в ароматна напитка. Съществуват, детето ми, особен вид хора. Запазвайки себе си те променят средата, като я превръщат в нещо ново и прекрасно. И най-важното – извличат полза и знание от ситуацията……..
– Ти от кои си? – попитал бащата. Когато нещастието тропа на твоята врата, как реагираш ти? Каква си – морков, яйце или кафеено зърно?
А вие от кои хора сте?
