Любов и Време

В древни времена на Земята имало остров, на които живеели всички човешки ценности. Един ден островът започнал да потъва под водата. Всички ценности решили да се спасят с бягство, като отплуват със своите кораби.На острова останала само Любовта. Тя нямало на какво да се качи…

Тогава повикала Богатството и го помолила да се качи при него на кораба, но Богатство отговорило:
– На моят кораб има много скъпоценности и злата, за теб тук няма място.
Когато покрай нея минал корабът на Мъката тя отново се помолила да я качи, но Мъката и отговорила:
– Извини ме Любов,но аз съм толкова тъжна, че трябва винаги да бъда сама.
Тогава Любовта видяла кораба на Гордостта и помолила за помощ, но тя и казала, че Любовта само ще наруши хармонията на нейния кораб.
Покрай нея преминала и Радостта, но тя така била заета с веселието си, че даже не чула призивите на Любовта. Любовта съвсем се отчаяла. Но изведнъж чула глас някъде отзад:
– Хайде Любов, аз ще те взема със себе си. Любовта се обърнала и видяла старец. Той я довел до сушата и, когато той отплувал, Любовта се сетила, че забравила да му благодари, а и не знаела неговото име.
Тогава се обърнала към Познанието:
– Кажи ми, Познание, кой ме спаси? Кой беше този старец?
Познанието погледнало към Любовта и отговорило:
– Това беше Времето.
– Времето? – попитала Любовта. – Но защо то ме спаси?
Познанието още погледнало към Любовта после към далечината където отплувал стареца:
– Защото само Времето знае колко е важна в живота Любовта…