Децата не спират да ни удивляват с умението си да забелязват най- главното в заобикалящото ги. Те гледат на света без условности, като винаги поставят приоритетите си на най-правилното място. Тяхната гледна точка е винаги внимателно подбрана, а думите с които я описват са самата истина.
Споделям с вас едно детско съчинение посветено на бабите, а вие преценете сами неговата достоверност и оригиналност 😉
,,Бабата е такава жена, която няма собствени деца. Тя обича малките момиченца и момченца, които са деца на други хора.
Дядото е също баба само, че е мъж. Той разхожда момченцата и си говорят за риба и други неща.
Бабите нищо не трябва да правят, а само да ходят на гости. Те са стари и за това не трябва много да бягат и да скачат. Те могат да те заведат на панаир и трябва да имат много пари, за да ни полюлеят на люлките. Ако се разхождат с нас те се спират, за да разгледаме разни неща, например красивите листа или гъсеничките. Те никога не казват ,,Хайде по-бързо“. Те носят очила и могат да изваждат своите зъби.
Бабите не трябва да са много умни, само да отговарят на такива въпроси, като ,,Защо кучетата гонят котките?“ или ,, Къде е на червея главата?“ Когато ни четат книжки, те нищо не пропускат и не казват, че тази приказка вече сме я чели.
Всеки трябва да се старае да има баба, защото те са единствените възрастни, които имат време за децата.“
Write a comment: