Детските капризи и сълзи, с които се справяме относително лесно у дома, се превръщат в истински проблем, когато са на обществено място. Всеки родител изпаднал в такава ситуация, си задава въпроса, как да се справи без сам да изпадне в истерия.
Родителите често се чувстват безпомощни пред детската истерия на обществено място, защото към вътрешните преживявания за детето се прибавят и осъждащите погледи, и неуместните коментари на околните. Това разпалва допълнително стресовата ситуация, a когато се прибави и истерично пищящото дете се получават родители на границата на психическия си срив.
Има един прост и много ефективен алгоритъм за изход от такива ситуации.
За начало нищо не правете. Вдишайте и бавно издишайте. След това се уверете, че детските крясъци не са причинени от здравословен проблем. Огледайте детето от всички страни, дали не е паднало, не се е ударило или наранило и дали нещо не го боли. Ако сте изключили всичко това, тогава ще трябва сами да се справите с дадената ситуация.
При децата под 3 години работи тактиката на отвличане на вниманието: ,,Ооо! Виж, какво ще ти дам“, ,, Я ела да видим, какво има тук“, ,,Аааа! Виж една пеперудка!“
Ако детето е над 3 години , би трябвало да помогне класическото активно слушане и търсенето на компромис: ,,Ти се ядосваш, защото не желаеш да излезеш от магазина. Да, тук е много интересно. Но татко ти вече тръгна към изхода и ни чака. Може да го глобят за неправилно паркиране. Какво ще правим тогава?“ Тези думи е добре да се кажат със спокоен тон, приклякайки или навеждайки се до детето.
Ключовият момент в справянето с тази кризисна ситуация е да не започнете да крещите на детето. Пребройте до 10 с дълбоко вдишване и бавно издишване. След това обикновено желанието да се развикате спада. И не забравяйте, че всеки който в момента става свидетел на истерията на вашето дете, някога, преди 30 или 40 години, също може да се е тръшкал на земята и да е ронил сълзи.
Добре е да запомним, че детските капризи са различни. В зависимост от ситуацията те изискват и различен подход.
Първата задача е да подкрепим детето и да му помогнем да излезе от състоянието на афект, защото то няма собствен ресурс да се справи със завладелите го преживяване. Плачещото дете не просто се е ,, тръшнало“ за новата играчка в магазина- то е дезориентирано, силно страда и не разбира кой е и къде се намира. Една от метафорите, която може да помогне за разтълкуването на състоянието му в този момент е – прелялата извън бреговете вода. Изпадналото в истерия дете – ритащо, блъскащо и ревящо трябва да бъде върнато отново ,,между бреговете“. Това се нарича задръжка.
Осигуряването на тази ,, задръжка “ за детето може да стане с помощта на силна прегръдка,допир, глас, дума. Преди всичко е важно телесното взаимодействие. Заплахите и молбите са безполезни: детето просто няма да ви разбере и чуе в този момент. Но може да клекнете и силно да го прегърнете, създавайки невидим кръг около него, в който то да се се почувства защитено и ,, задържано“ зад здрава защита. Може дори да седнете на земята и да го обгърнете с ръце и крака. Освен силната прегръдка си струва да използвате и докосванията. Те трябва да са силни и масажиращи. А тяхната цел е детето да започне да усеща отново своето тяло.
След това може да се включи и гласът. Добре е да се говори уверено, но в никакъв случай заплашително и с крясъци. Говорете бавно и не бъдете многословни — именно така ще ви чуе по-лесно.
Какво да кажете? Говорете за всичко, което се случва в този момент, — така вие ще потвърдите, че виждате, разбирате и приемате вашето дете. Важно е да говорите , като приемате произходящото, но не го оценявате и не заплашвате с наказание.
Ако детето реагира по някакъв начин и подхване диалог с вас или просто спре да плаче, това означава, че сте успели да го изведете от фазата на остра дезориентация и истерия. Но разбира се за това, да го върнете напълно до нормалното състояние, ще ви е нужно още малко време. И тук също ще ви помогне телесният контакт и диалог. Прегърнете детето си, задайте му въпроси, чуйте отговорите, не го прекъсвайте и му помогнете да разбере, че вие сте с него – готови да го защитите.
Красимира Харлова
/ психотерапевт/
Write a comment: