Koгато се вгледам в живота си, разбирам, че през по-голямата му част съм се извинявала за събития, които не съм контролирала и решения, които не съм приемала. За това, че на някой не съм се харесала, за това, че съм била истинска, изказвала съм собствено мнение, задавала съм въпроси и съм опитвала нови неща. Но вече ми писна.
Уморих се да се извинявам за това, как се отнасям към собственото си тяло. И няма да се извинявам за мъжете, с които съм се срещала, за секса, на който съм се наслаждавала и за връзките, които съм имала.
Няма да се извинявам за това, че изразявам себе си, защото това ме кара да се чувствам прекрасно, щастливо и не като другите.
Писна ми да се извинявам за моите дрехи.Защото гардеробът ми е подбран не заради мъжете, с които се срещам, и не заради обществото, което ме преценява непрекъснато. Аз слагам тази пола, защото ми харесва как изглеждат с нея краката ми, обувките ми, защото в нея съм достатъчно стройна. Нося тази риза, защото искам да покажа раменете си. А тези панталони за йога нося, защото в тях ми е много удобно.
Аз няма да доукрасявам или прeправям истината, за да предпазя тези, които евентуално ще я чуят.
Уморих се да се извинявам за собственото си мнение. Аз уважавам правото на другите да не се съгласяват с мен или да мислят иначе, но няма да крия своите убеждения само, защото някой ги смята за неверни. Няма да се извинявам за това, че разказвам своята история, дори ако това поставя някой друг в неловко положение. И няма да прикривам истината, за да предпазя тези, които ще я чуят.
Стига си се извинявала за това, че ти си такава, каквато си.
Уморих се да се извинявам за своите чувства. Моята способност да съпреживявам е сила, не слабост. Моето сърце е надеждно, силно и истинско. Когато плача заедно с тези или заради тези, на които им е зле, аз не се опитвам да пренасоча вниманието към себе си. Аз просто се опитвам да споделя товара, под чиято тежест се прекършват гърбовете на моите близки.
Уморих се да се извинявам за сексуалността на моето тяло. Когато кърмя, не желая да се крия в банята или да прикривам главата на бебето си. Няма да се обличам консервативно или да крия части от тялото си, защото те разсейвали някого. И няма да подценявам тялото си, защото някой вижда в него сексуален обект.
Аз много дълго се извинявах за това, че съм жена.
Уморих се да се извинявам за егоизма си. Моят житейски опит ме научи да се грижа за себе си. И няма да се чувствам виновна, че оставям сина си с неговата баба, за да постоя на тишина, да се поразходя с колата си или да отида на маникюр. Няма да се чувствам глупаво, ако си призная, че не мога повече да понасям дадена ситуация и че ми е нужна помощ.
Омръзна ми да пропилявам живота си в извинения. И въпреки, че аз продължавам да се препъвам, да падам и да правя грешки, които заслужават извинение от дъното на душата ми, то аз вече няма да бъда внимателна и отзивчива към тези, които не го заслужават.
Твърде дълго съм се извинявала, защото съм жена.
Аз повече няма да се извинявам, за това, че съм АЗ.
Даниела Кампоамор – ЖУРНАЛИСТ
Write a comment: