Какво представлява фамилната терапия?
Фамилната терапия е широко разпространен метод на психотерапия, насочен към системно решаване на проблеми, с които хората се сблъскват в отношенията със своите най-близки и важни хора от семейният кръг. Традиционно фамилната терапия е насочена към общуване с членовете на семейството, качеството на взаимоотношенията, различните кризи на семейното развитие и тяхното преодоляване. Терапията може да доведе до подобрено семейно поведение, по-добро разбиране, споделяне и получаване на емоционална подкрепа от членовете на семейството и подобрени умения за решаване на проблеми.
Кой може да се възползва от фамилната терапия?
Семейството може да бъде както чудесен източник на подкрепа за човек, така и източник на стрес и болка, причинени от недоразумения. По този начин фамилната терапия е полезна винаги, когато целта е да се увеличи подкрепата в семейството. Семейната терапия може да се справи с проблемите на всеки член на семейството, които засягат отношенията му с други членове на семейството. Навременната намеса ще помогне да се предотврати патологизирането на член на семейството и бързо и ефективно да се намери подходящо решение на проблема.
Фамилната терапия е полезен метод за справяне както с кризисни ситуации, така и с дългосрочни проблеми. Този метод е полезен и профилактично за предотвратяване на поведенчески проблеми или психични проблеми при членовете на семейството.
Най-често срещаните проблемни области, където семейната терапия може да има ефективна намеса, са:
• Психични проблеми, особено хронични
• Психосоматични проблеми
• Психични проблеми на деца и юноши
• Проблеми, свързани със сексуалността
• Проблеми в брачния съюз, включително развод
• Семеен жизнен цикъл и кризи в развитието
• Липса на родителски умения
• Училищни проблеми
• Въпроси, свързани с работата
• Травматични преживявания, загуба и траур
Фамилната терапия позволява на членовете на семейството да изразят своите трудни емоции в безопасна среда, да научат за преживяванията и възгледите на други членове на семейството, да научат за нуждите на другите, да намерят ресурсите в семейството и по този начин да направят разлика в своите взаимоотношения и живота като цяло.
Как се прави фамилна терапия?
Фамилната терапия се провежда предимно под формата на разговор, в който всички членове на семейството имат възможност открито да изразят мнението си и да бъдат изслушани. Фамилният терапевт използва различни методи, за да доведе до промени в моделите на семейно общуване, решаване на проблеми и разпределяне на роли.
Честотата на семейните срещи зависи от спецификата и тежестта на проблема. Сесиите могат да се провеждат веднъж седмично или на всеки няколко месеца. Семейната терапия може да включва всички членове на семейството или хора със специфични проблеми. Понякога терапията може да започне само с един или няколко членове на семейството, но дори това ще помогне за облекчаване на проблемната ситуация, защото ако поведението на един член на семейството се промени, други не могат да не се променят. След като се запознае със семейната ситуация, терапевтът може да реши да продължи само с двойката.
Продължителността на семейна сесия обикновено е 60-90 минути.
Често срещани семейни проблеми
• Неспособност за справяне с предизвикателствата, пред които е изправено семейството. Това е недоволство от основните нужди на членовете на семейството (безопасност, основни грижи, материална сигурност). Промени в състава на семейството и трудности при задоволяване на потребностите на децата за развитие. Освен това кризисни задачи, възникващи в ситуации, които внезапно са наранили семейството (болест на член на семейството, смърт, загуба на дом и др.)
• Трудности в комуникацията. Много семейства, които търсят терапия, изпитват затруднения в общуването, т.е. комуникацията между членовете на семейството е неясна, неадекватна и непоследователна.
• Проблеми с ролите. Те възникват, когато важните функции в семейството не са разпределени правилно или изпълнени недостатъчно. Типични случаи са липсата на родителски авторитет при отглеждането на деца или например т.нар. родителско дете, чийто дълг е да изпълнява ролята на изчезналия родител.
• Трудност в управлението на поведението. Обикновено семействата са загрижени за поведението на детето или децата, което може да стане бунтарско, асоциално или агресивно поради трудни семейни отношения.
• Граници между семейни подсистеми и членове на семейството. Цялото семейство трябва да има достатъчно гъвкави граници между подсистемите на съпрузите, родителите и децата. Неадекватни или прекалено обвързани взаимоотношения между членовете на семейството, трудности в общуването и неспособност да се контролира поведението са някои примери за проблеми с семейните граници.
За повече информация и определяне на час за консултация може да се обърнете към нас на посочените в сайта телефони.
ЦЕНТЪР ЗА ДЕТСКА И ФАМИЛНА ТЕРАПИЯ – КАСИОПЕЯ
Write a comment: