Родителските ,,рецепти“ или послания в повечето случаи са неразрешени проблеми, ограничения, стереотипи, комплекси, блокажи, които се излъчват и предават към децата. Те могат да бъдат както вербални – чрез думи, действия, инструкции и заповеди, така и невербални – чрез начина на живот, изражение, емоции или енергия.
Ние често не придаваме сериозно значение на думите или фразите, които неволно изпускаме по адрес на нашите близки, любими и особено към децата си. Всъщност в каквато и непряка форма да звучат тези послания, детето винаги ще извлече от тях свое собствено значение. Тези послания обикновено са груби думи или на пръв поглед неволни безобидни фрази, които обаче, може да стартират негативен сценарий в живота на детето, след което рано или късно то влиза в графата на неудачниците.
Американските психотерапевти и водещи представители на транзакционния анализ Мери и Робърт Гулдинг, от огромния брой изрази, които хората използват в речта си, са идентифицирали 12 основни, осакатяващи фрази, на които е дадена дефиницията на родителски препоръки.
Техните названия са условни, а те самите се изразяват под формата на изрази, забележки, родителски поучения и примери от родителския живот.
Ето как изглеждат тези послания.
„Не живей“ е най-ужасното послание, което се изразява в забрана за всяко себеизразяване. Рецептата се предава чрез фрази като: „Остави ме на мира!“; „Уморих се от теб“; —,, Очите ми да не те виждат повече“.
“Не пораствай” е отражение на егоистичното желание на родителите винаги да виждат малкото си детенце около себе си. („Хубаво е вечно да се малък“; „Не бързай да пораснеш” и т.н.).
“Не бъди себе си” – тази заповед се основава на постоянните сравнения на детето с другите, като сравненията обикновено не са в полза на вашето дете. („Виж, колко послушна е Ваня, а ти все се налагаш“; „Виж, Лора какво спретнато момиченце е, а ти си толкова мръсна“ и т.н.).
„Не мисли“ – изразява нежеланието да се признае правото на детето на собствено мнение, на на собствено мислене. („Не ми се прави на умен!“; „Не са те питали!“ и др.).
„Не бъди дете” е послание, дадено от родители, които искат да се отърват от ненужните притеснения, свързани с малкото си дете, или просто искат да стимулират преждевременно неговата независимост. („Ти си вече голям – почисти след себе си!“; „Да не си бебе, че ще ревеш!“ и т.н.).
„Не се стреми към успех” – причината за това отношение е не само завистта на родителите към възможностите на детето, което все още има всичко пред себе си, но и страхът, че провалът ще бъде твърде труден за него. („Няма нужда да гониш добрите оценки“; „Не всеки може да бъде отличник“; „Твърде ти е трудно“).
„Не го прави“ – такава заповед формира пасивност и безверие в собствените сили и често се изразява със следните думи: „Остави аз да го направя “, „Не си пъхай носа“, „По-добре не пипай, пак ще развалиш всичко”.
„Не чувствай“ е забрана срещу емоциите както по отношение на себе си, така и по отношение на другите. Изразява се в незачитане на чувствата на детето. („Не си от захар – няма да се стопиш“; „Не боли толкова, колкото ревеш“).
„Не се стреми към успех” – причината за това отношение е не само завистта на родителите към възможностите на детето, което все още има всичко пред себе си, но и страхът, че провалът ще бъде твърде труден за детето. („Няма нужда да се престараваш с ученето“; „Не всеки може да бъде отличник“; „Твърде е трудно“).
„Не бъди здрав” – това състояние се формира не толкова от думите, колкото от отношението. Това се случва, когато родителите обръщат внимание на детето само ако то се разболее. Тогава те стават привързани и любвеобилни. И детето разбира, че е добре да е болно.
,,Не се доверявай“. Често, опитвайки се да предпазят детето си от разочарованието и предателството на приятели, родителите го предупреждават: „не вярвай на никого“, „всички хора са измамници“.
,,Не се свързвай“. Родителите са склонни да откъсват децата си от другите деца, ако не ги харесват и тогава отношението „ти не си като всички останали“ пречи на човек да се почувства като част от екипа и да създава приятелства.
Тези разрушителни директиви, насадени от родителите или значимите възрастни в ранното детство, оказват дълбоко влияние върху живота на човек, като много често пречупват личността му.
Този род родителските послания пречат, ограничават, изолират, ограничават човек, провокирайки вътрешни конфликти и разногласия и водейки до дисхармония и дискомфорт. Те пряко или косвено биха могли да допринесат за приемане на житейски програми, които влияят негативно върху всички области от живота.
Красимира Харлова
/психотерапевт/
Write a comment: