ТАЙНАТА НА НЕЗАВЪРШЕНИТЕ ГЕЩАЛТИ

В детството ми майката на моя приятелка обичаше да я плаши, когато стаята и е разхвърляна, че всички разпръснати играчки, ще я преследват, докато тя не ги подреди акуратно. Ние се спогеждахме уплашени, почиствахме старателно стаята и за всеки случай се оглеждахме по улицата – дали зад нас не тича изгубено мече или рошава кукла.

 

Незавършените гещалти ми напомнят за тази история от детството… следват своя „собственик” с невидимата си сянка, вкопчват се в краката му със студените си ръце и са причината той да живее неспокойно и неудобно.

 

Думата Гещалт се превежда от немски като фон, фигура, външен вид. Това може да бъде всеки процес или действие – среща, кавга, бизнес, раздяла, страст и т. н. Когато гещалтът (процесът) приключи, човек почти веднага забравя за това.

Незавършен гещалт (като ситуация, в която не е било възможно да се сложи край) се запомня по-добре, създава известно напрежение в паметта и е основният източник, който подхранва неврозата.

Създава се, когато човек:

– много иска нещо (или някой) в живота си, но по някаква причина не може да го получи;

– когато прекрати връзка си с някого, без да разбере какво се е случило;

– когато не изпълни действие или не свърши работата си докрай и т.н.

 

Незавършеният гещалт създава фокус на хронично недоволство и тревожност в човека и му пречи да върви напред в живота си- уверено и свободно. Това предизвиква натрапчиво желание да се върне към ситуацията и да я играе отново и отново … човек започва да повтаря предишни модели на поведение при вече променени условия – например, провокира конфликти с нов партньор, които не са били разрешени в предишни връзки.

 

Партньорът в същото време абсолютно не може да разбере какво се случва – в края на краищата всичко е било наред преди минута. И така няколко абсолютно безобидни думи превръщат красивата вечер в ужасна кавга с демонстративно напускане на дома. И всичко, защото човек иска да завърши недовършеното, да изрази недоизказаното, да получи неполученото… за да почувства облекчение и спокойствие. Не се получава… Защото е трябвало да се довърши и изрече с друг човек – там къде е открит гещалтът.

 

Много често това е невъзможно (човекът е починал, преместил се е или просто не иска да общува) . Тогава може да си помогнете сами чрез:

– „изпускане на парата“ (разказване на някого подробно за този човек и ситуацията, в която сте заседнали);

– измисляне на друг завършек на ситуацията.

– анализиране на сценария на предишните взаимоотношения (работа върху грешките);

– опит да се измести фокусът върху хубавите неща преживяни с този човек;

– осъзнаване какво точно сте искали тогава и как можете да го получите сега и т.н.

 

Особеността на един незавършен гещалт е, че той никога няма да бъде завършен, ако човек е твърде емоционално ангажиран в този процес. Когато чакате завършването на един гещалт и се стремите с всяка фибра на душата си това да се случи… чудо не се случва.

 

Желателно е да завършите гещалта лежерно, с нотка на безразличие. Все едно по пижама си наливате небрежно чаша вода от каната. Гещалтът, напълнен до край с човешката ни енергия може да поробва доста добре. А за да се завърши, често е необходима помощта на друг човек (психолог, психотерапевт, гещалт терапевт ) или време, което може да направи незавършения гещалт по-достъпен за осъзнаване.

 

Понякога си струва да започнете, като завършите най-простия гещалт, който не изисква много усилия:

– да сложиш ред в гардероба си,

– да завършиш започната домашна работа,

– да дочетеш книгата си,

– среща с приятел, която дълго си отлагал,

– да сбъднеш своя малка мечта (например да се научиш да танцуваш танго, да скачаш с парашут, да си направиш аквариум или да си вземеш домашен любимец).

 

Можете да си направите списък с незавършените си гещалти и внимателно да  ги затворите един по един, докато тежките вериги, които ви привързват към миналото, не се скъсат… и малките ледени ръце не освободят краакта ви, разчиствайки пътя за нов живот.

 

Текст на Оксана Шулга

Превод: Красимира Харлова