Двойки често се обръщат към мен с молба да им помогна да възвърнат предишните си чувства и да станат отново Щастливи!
Фактът, че те неуспяват да върнат старите чувства, изобщо не означава, че вече няма да бъдат щастливи в брака си. Важно е да се научат да изтриват неработещите семейни митове и така постепенно да набират нова височина във връзката си.
В основата на много брачни проблеми са две причини: митове за идеалните взаимоотношения и несъответствието на тези митове с реалния живот.
,, В добрите семейства няма кавги.”
,,Съпругът и съпругата са две половини на едно цяло, които се разбират без думи.”
,, Жената е пазител на огнището, а мъжът храни семейството.”
,,Добрата съпруга има чиста и подредена къща, а съпругът и децата й са изрядни.”
,, С течение на годините сексът в една връзка се заменя от взаимното уважение.”
,,Моят съпруг (съпруга) трябва да ми помага и подкрепя във всичко.”
,,Той (тя) трябва да знае какво и как обичам.” …и т.н и т.н…
В резултат на неправилно мислене, основано на тези митове, съпрузите стават заложници на ситуации, в които единият или двамата партньори поставят категорични изисквания един към друг.
Ти си жена, така че трябва….
Ти си мъж, така, че си длъжен… а, след това следва списък от функции, които митовете предписват.
В тези отношения има много напрежение, защото не е възможно да бъдеш перфектен. В резултат на това се появяват мисли за собственото несъвършенство. Ако има твърде много безпокойство, партньорите започват да се замерят с чувството за собствената си малоценност, фокусирайки се върху недостатъците и грешките на другия. Най-често източникът на болката се открива в лицето на партньора, а решението на проблема – в промяната на неговото поведение.
Съпрузите обикновено са толкова заети с взаимни обвинения, че нямат силата да поемат отговорност за своите мисли, очаквания и преценки. И още повече, липсва желание да се разбере неадекватността на онези митове, под влиянието на които възникват семейни войни.
Връзката на една двойка е лична среща на два уникални свята. Понякога толкова различни, че дори не е ясно как е възможно да се срещнат толкова различни хора. Въз основа на тези различия и несъответствия могат да се развият кавги и конфликти. И тогава способността ви да заемете мястото на другия човек, да „влезете в обувките му“ може да се превърне в „лепилото“, което ще свърже двата различни свята.
Способността да съчувстваме, да съпреживяваме – това са вратите, през които влизаме във вътрешния свят на другия човек. В симпатията се ражда усещането за НИЕ, а силата на индивидуалните преживявания намалява винаги, когато няма възможност да ги споделиш с любим човек.
Като основа за решаване на този проблем обикновено предлагам да използваме разработката на Стивън Карпман, автор на драматичния триъгълник на съдбата. Да, същият този триъгълник на Кармпан, в който се разиграва драмата между Жертвата, Спасителя и Преследвача.
Именно в терапевтичната си работа с двойки авторът за първи път прилага принципа на триъгълника в който последователно или едновременно участниците в общуването са въвлечени в ролите на Спасителя, Жертвата или Преследвача. В идеята за триъгълника лежи принципът на 10%-ят разтвор, което ви позволява да се отнасяте към партньора си със симпатия, така да се каже, да „влезете в неговите обувки“.
ПРИНЦИПЪТ НА 10%-ят РАЗТВОР СЕ СЪДЪРЖА В ПЕТ ОСНОВНИ ПРАВИЛА.
Правило N1:
Във всяка конфликтна ситуация има поне 10% положително намерение. Ако можем да предположим, че човек, който е в ролята на Преследвач, Спасител или Жертва, има някакви положителни намерения, тогава можем да го погледнем от съвсем различен ъгъл. Това може да бъде добра отправна точка да не съдите прекалено строго.
Представете си уморена майка, която постоянно се кара на децата си за разхвърляната стая, неподредените играчки и мръсните дрехи в килера. Децата я намират за непоносима и агресивна. В същото време може да се предположи, че поведението и е продиктувано от факта, че дълбоко в себе си тя искрено желае децата да станат организирани и събрани. В същото време в поведението и има белези на жертва, която не знае как да постигне това, което иска по друг начин и е много уморена от постоянния контрол върху дисциплината. Тя искрено не желае порасналитеи деца да бъдат мързеливи и безинициативни.
Триъгълникът на състраданието не е предназначен да оправдава негативното поведение на хората, а да намира положителни страни за възможна бъдеща употреба. Използването на подхода на разреждане с 10% ви позволява да вземете предвид положителните намерения (преследвач, спасител или жертва), вместо да съдите човек само по поведениему.
Правило N2:
Има 10% истина във всяка казана идея. Триъгълникът на емпатията, с 10% в центъра, ни дава възможност да се запитаме във всяка роля какъв процент истина има в това, което партньорът ни казва. Има поне 10% истина във всяка жалба, иск или спасително действие. Ако се върнем към случая с майката и децата, то поне 10% от истината е такава,че за да успеят в живота, децата се нуждаят от известна степен на строгост от страна на родителите си. 10% от истината е, че майката наистина се чувства безпомощна, след като от основното почистване в апартамента в края на деня не е останала и следа. 10% от истината е, че за успешно израстване и здрава идентичност е важно родителите да обръщат внимание на проблемите на децата, тяхното обучение и възпитание.
Правило N3:
Поне 10% от хората биха реагирали по същия начин, по който ние реагираме. Благодарение на принципа на 10%-ното решение, ние имаме основателна причина да разглеждаме ситуациите си като част от живота, да отидем отвъд, когато ни се струва, че проблемът ни е уникален и неразрешим.
Способността да виждаме ситуацията като проява на нашите човешки слабости ни дава способността да проявяваме състрадание и сдържаност към другите. Конфликтите са често срещано явление в живота ни. Често и сами участваме в тях, като последователно пробваме ролите на Жертва, Спасител и Преследвач в зависимост от конкретната ситуация.
Правило N4:
Когато сме в конфликт, поне 10% от това, което казваме, е лъжа.
Не всичко, което нашите партньори казват, е вярно. Например, същата уморена майка, по време на сърцерадирателен скандал, ще изкрещи, че смята децата си за некадърници, неблагодарници и че сега им дава правото да правят каквото искат: „Писна ми от теб , прави каквото искаш, повече няма да ти прислужвам!“
Ако гледате внимателно тази сцена, поне 10% от изречените заплахи са фалшиви. Малко вероятно е тя напълно да излезе извън релси и да спре да се грижи за децата си.
Правило N 5.
Във всеки конфликт човек играе поне 10% от всяка роля едновременно (Преследвач, Спасител, Жертва).
Във всяко взаимодействие ние едновременно играем поне 10% от трите роли на Драматичния триъгълник. Една от тези три роли външно се разглежда като най-ярка, но другите две също присъстват, поне 10%.
Майка, която на пръв поглед нареча децата си „некадърници“ е Преследвач и в същото време 10% тя е Спасителка, която се опитва, макар и по обиден и груб начин, да накара децата да чуят тревогата и за тяхната независимост в зряла възраст. В същото време тя, поне 10%, също е и Жертва, която изпитва ужасен страх поради факта, че не може да спаси децата си от всички нещастия, които ги очакват в живота. В избликът на гняв има и част от неизговорената и болка, която би прозвучали като: „Деца, много съм уморена, имам нужда от вашата помощ, но все още не зная кой е най-добрият начин да ви помоля за нея.“
Триъгълникът на състраданието илюстрира прекрасно, че има поне три страни на всяко междуличностно взаимодействие.
Отрицателното често крие положителното.
Ако можем да разгледаме всички аспекти на личността на нашия партньор, тогава емпатията ще заеме мястото на негативизма. В такива случаи, аз моля двойките да се съсредоточат върху това, което заслужава уважение в партньора и на какви качества от характера му може да се разчита.
На фона на това откриваме какво е възможно да ги обедини и да преминат през трудният етап във връзката си заедно!
Това е ресурс, който често не се вижда по време на криза. Ако успеете да го видите и съзнателно да избегнете оценката само в негативна светлина, тогава зад функционалния партньор се появява жив човек, който изобщо не е идеален, но не по-малко обичан точно за това.
Красимира Харлова
/психотерапевт/
Write a comment: