Всяка пролет за мен започва с искрено изумление -как моите чисто човешки емоционални състояния са толкова тясно свързани със сезоните. През март, когато дните стават все по- дълги, слънчевите лъчи по-осезаеми, а капчуците все по-приказливи, винаги се чувствам различно. Понякога изпълнена с нови надежди – може би защото през март е толкова лесно да си оптимист. Понякога посрещаща утрото в прекрасно настроение. А понякога необяснимо тревожна в очакване на чудото наречено Пролет. Защото както красиво го е написал Макс Фрай, през пролетта,,винаги ти се струва, че още малко и всичко ще бъде наред…….Неизвестно какво, непонятно как, незнайно защо, но ще бъде-бъде-бъде, сбъдне…….. тогава ще започне истинският живот. Сега дори и да си представим не можем какъв е той, само можем да тъгуваме за това, че още не е започнал.“
Красимира Димитрова
\психолог – психотерапевт\
Write a comment: