Счита се, че домашните любимци почти винаги поразително приличат на своите стопани – и обратно. Наверно сред вашите познати има човек, който много прилича на своя мопс, или пък позната ,която е грациозна и независима, като своята котка?Интересното е , че това сходство рядко се забелязва от самите стопани.
Всъщност действително ли хората и техните любими питомци толкова си приличат, или това е само зрителна измама?
Сходство действително има, убедени са психолозите. «В процеса на продължително общуване хората започват да си приличат един на друг. Общуването с животи не прави изключение. Приемат се модели на поведение, способи на общуване, – рассказва зоопсихолога и кинолог К. Паулман. – Може да се говори и за външно сходство: вземайки си животно човек на безсъзнателно ниво избира това, което има някакво сходство с него, нещо общо, такава особеност която му се струва близка и разбираема». Зоопсихолога А. Петкова добавя, че на човек винаги му е приятно да види до себе си някой с когото има общи черти: «Много често избора е неосъзнат и спонтанен и по такъв начин чрез домашния любимец човек изразява грижа и любов към самия себе си“. Вечното противоборство между кучета и котки – също не е празна приказка. К. Паулман е уверена, че избора на животно може много да разкрие за човека. «Според моя опит, котките избират по-свободолюбивите стопани,тези които ценят и уважават границите и правата на другите. Тези хора може и да не обичат социума. Докато кучета си вземат хора, които се нуждаят от общуване. За тях е важна верността и предаността.На тях им харесва да дават разпореждания, да контролират другите. Въпреки, че това не са портретите на всеки коткар и кучкар ».
«Ние с теб сме от една кръв»
Едни развъждат овчарки, други болонки. Психолозите са уверени, че всичко зависи от характера на будещият стопанин. К. Паулман разказва, че кучетата от бойните породи се избират, като правило,от хора, които искат да изглеждат в очите на другите по-силни и агресивни. «За тях понятията сила, увереност и успех са свързани с агресия, брутален външен вид. Понякога човек си взема такова куче за да заприлича на него, а понякога просто като допълнение към своя имидж. Във втория случай това ще е спортна натура, човек който много бяга и тренира, а в първия – слабо и неуверено момче, което е убедено в това, че обществото ще го възприема по друг начин, ако се движи с такова куче.Кучето започва да изпълнява ролята на “аксесуар”», – пояснява зоопсихолога. Спокойните и общителни хора предпочитат кучета-компаньони, а по-активните и състрадателни – кучета от улицата или от приюта. Тези,за които е важна кариерата, красотата и публичността, избират породисти кучета. К.Паулман добавя, че малките декоративни кученца често се отглеждат от жени, които искат да си имат дете, но по ред причини не могат да имат. За съжаление, животните именно на такива стопани са най-нещастните и невротични. Зоопсихолога с тъга добавя, че сега много често вземането на животно всъщност се явява някаква компенсация. Неправилният избор може да стане пагубен, както за стопанина, така и за животното. Ако човек избира домашен любимец не на базата на своите възможности и предпочитания, а воден от модата, съвместният им живот ще бъде тягостен. Случаи на несъвместимост между животно и стопанин се стрещат често и нерядко имат физиологическа основа. К. Паулман дава типичен пример: «Баба подарява на внуците си кученце порода “Джак-Расел-териер”. Внуците решили да се спрат на тази порода за това, защото не е голямо, но те не отчели факта, че това е ловно куче, което има много енергия и сили, въпреки малкия размер. С такова кученце трябва да се прави активна разходка по два – три часа на ден. Бабата едва ли има сили за това!!!»
Избирайки домашен любимец, е нужно колкото се може повече да се разбере за характера и навиците на представителите от тази порода. Реално да се оценят собствените сили: ако вие предпочитате по цяла вечер да стоите на дивана пред телевизора, а през почивните дни да спите до обед, активнoто куче едва ли ще ви помогне да си промените навиците, но пък със сигурност ще предизвиква у вас раздразнение и дискомфорт.
«Никога не бих препоръчала на дама без спортивни наклонности да си вземе куче от служебните породи. Служебните и спортни породи изискват много разходки с натоварвания, дресировка и уверената ръка на стопанина си», – съветва А Петкова.
ИЗБОР СПОРЕД ЕКСТЕРИОРА
Сътрудниците на Калифорнийския университет (Сан-Диего, САЩ) подтвърдили, че хората, избиращи си куче, подсъзнателно отчитат неговата прилика със себе си. Учените направили 45 фотографии на стопани и на техните кучета, а групата от изпитвани е трябвало да определи, коя от две предложени фотографии на кучета принадлежи на избрания човек. Резултатите от изследванията се оказали просто поразителни. В групата, състояща се само от породисти кучета, били правилно свързани 16 двойки «куче – стопанин» от 25 предложения. А дворните изобщо не се подчиняват на науката и при тях от 20 кучета правилно били идентифицирани само 7 двойки. Правилен се считал този отговор, когато повече от половината участници в изследователската група правилно посочвали принадлежността на кучето към стопанина му. Професора по психология в Университета на Британска Колумбия Стенли Крен след редица експерименти намерил любопитни закономерности. Породата кучета, която предпочитат жените, е пряко зависима от техните прически например.
«ВИЖДАМ СЕБЕ СИ, КАТО В ОГЛЕДАЛО»
Говори ли сходството между домашния любимец и стопанинът му за особена психологическа връзка между животните и човека? Оказва се, че не. Като правило, животните от първият ден на съвместния си живот със стопанина започват поведенчески да се настройват към него,за да могат комфортно да съществуват с него и да удовлетворят своите потребности. «През очите на животните семейството е система, в която всички елементи са взаимно свързани, всички се движат в един ритъм, и не може да бъде по друг начин», – пояснява Паулман картината на света на нашите кучета и котки. А Петкова добавя: « При вълците няма такова понятие, като усмивка. Кучетата се научиха да се усмихват, гледайки човека. Кучетата се обучават на навиците, които владеят. За това много от поведенческите особености животните ,,попиват“ от човека».
ПРИЯТЕЛИ ЗАВИНАГИ
Изследованията на психолога Роберт Кид установили, че хората, които в детството си са имали домашни любимци, ставайки възрастни, доста по-силно се привързват към нови домашни питомци от тези, които така и не могат да уговорят родителите си да им купят куче. Жените като цяло са по-привързани към животните от мъжете. Интересно е, че бездетните хора са по-тясно свързани към своите питомци от тези, които са станали родители, а женените са по-малко привързани към своите животни, от самотните хора. В този случай се получава не идентификация с животните, а сублимация, т.е. замяна на отсъстващите деца или партньор с любимата котка или куче.
Как се проявява сходството?
Това са и външност и походка, и навици. Закономерността е особено забележима, ако стопанина и животното живеят душа в душа, а ако напрежението на стопаните е в повече, то техните кучета често «хулиганстват», вият в тяхно отсъстствие и се държат агресивно. За това, ако домашният любимец не ви радва с своето поведение е много вероятно просто да «отразява» вашите собствени психологически проблеми. Много често действа и описаният от З.Фрейд тотемизъм, т.е. желание да се отъждествиш с някое животно. Тотемизмът бива осъзнат – например, китайското бойно изкуство кунг-фу е основано на повторящите се движения и навици на животните: котки, маймуни, змии, тигри и така нататък – и неосъзнато, когато човек си избира животно, което е сходно с него по психически и физически елементи………..
Но в крайна сметка какъвто и да е признакът по който избираме своят домашен любимец най-важното е да го обичаме и грижейки се за него да се потопим в това опияняващо усещане за взаимност, което трудно може да се опише – просто трябва да се изживее . Защото никоя любов не е така силна, така всеобхватна, така пълна и толкова всеотдайна, като тази към домашният любимец!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ! – 30.11. / Международен ден на домашният любимец/
Write a comment: