Веднъж младият Томас Едисън се прибрал в къщи от училище и предал на своята майка писмо от учителя си. Майка му прочела писмото на глас пред сина си и сълзи се стекли по лицето и: „Вашият син е гений. Това училище е много малко за него и тук няма учители, способни да го научат на нещо. Моля , учете го сама.“
След много години и след смъртта на неговата майка (Едисън по това време вече бил един от най-великите изобретатели на века), веднъж той преглеждал старите семейни архиви и се натъкнал на това писмо. Той го отворил и прочел: „Вашият син е умствено изостанал. Аз не мога повече да го уча в училище заедно с другите деца. За това ви препоръчвам да се занимавате самостоятелно с него вкъщи .“
Едисън плакал горчиво няколко часа. После записал в своя дневник: „Томас Алва Едисън бил умствено изостанало дете. Благодарение на своята героична майка той стана един от великите гении на своя век.“
Преразказала
Красимира Димитрова
/психолог – психотерапевт/
Write a comment: