В съвременния ни живот, сред увеличаващият се избор на всякакви развиващи игри и играчки, израза ,, Детство без играчки“ за много родители би прозвучало странно. Как така – дете без играчки?
Наскоро прочетох, че тази идея е проверена на практика в детски градини от няколко европейски страни и резултатът се оказал много интересен. Децата, участвали в този експеримент са снижили агресията по между си и, колкото и да е странно, доста по-малко са скучали. Оказвайки се без играчки, те проявили своята активност, като започнали да измислят нови идеи за игри. Включили фантазията си превръщайки в играчки най-обикновени предмети, като столове, маси, възглавнички, шишета и други предмети от домашния интериор.
Най-ценното обаче, което се е случило е, че децата са станали един за друг много по-значими и важни, като партньори за игра.Това намира своето обяснение във факта, че при ,,играта“ с играчки, смисълът се свежда до това, кой има най-авторитетната играчка, а не до това как да се измисли сценарий и да се разиграе с различни и интересни персонажи.
Възпитателите от опитните детски градини са потвърдили,че по време на ,,Ваканцията на играчките“ децата са общували много по-заинтересовано по между си, променяйки и подобрявайки отношенията си. Поради тази причина те са се почувствали и по-уверени в групата си. Много положителни се оказали тези ,,ваканции“ за развитието и на речта. Резултатите били толкова очевидни, че родителите направили ,,почивни дни от играчките“ и у дома.
След проведения експеримент попитали децата какво им е липсвало и те посочили кубчетата, конструкторите и куклите. Играчките, които изискват активност и образно мислене от детето. От скука обаче никой не се е оплакал!
Всяко дете по рождение притежава дарът на образното мислене и фантазията. А тези дарове се разкриват и развиват при отсъствието на готови натрапени образи , каквито се оказват по своята същност доста от съвременните, развиващи играчки. Всичко е много просто – детето проявява повече фантазия и изобретателност в играта правейки, например кончета от пръчици, а не получавайки цял табун прекрасни, но фабрично изработени коне. Така е и във всяка работа – формата се постига постепенно и поетапно.
Идеята ,,Ваканция за играчките“ е повод за нас, възрастните,още веднъж да се замислим, че за това, да играят децата не са нужни специални предмети, всичко необходимо за игра е в тях самите.Нека им позволим да го открият.
Красимира Харлова
/психолог-психотерапевт/
Write a comment: