Подходода към възпитанието  в Страната на Изгряващото Слънце  зависи от възрастта на детето.

В тази възраст детето се смята за ,,император“:  всичко му се разрешава, всичко му се дава. Единственото, което чува от родителите си е , — предупреждения от типа  ,,мръсно е“, ,,лошо е“, ,,горещо е“, ,,опасно е“. За паданията и грешките на детето, майката поема отговорността върху себе си и задължително моли за извинение, ако то се е  ударило или изгорило. Тя непрекъснато върви ,,по петите“ на своето дете, а бащата се появява покрай тях само на разходка и в почивните дни. Като резултат, в тази възраст децата често се превръщат в истински  диктатори, смятайки  майка си и баба си за прислуга.

На дедтето не се повишава тон, не му се карат и в никакъв случай не се прибягва до физическо насилие. Основното наказание  е заплахата от отчуждение от родителите, семейството, колектива. За да се замисли детето върху своето поведение е достатъчно  да му кажат: ,, Ако се държиш така, всички ще се отдръпната от теб“. Япония е страна на групите, а не на индивидуалностите.

В тази възраст  държат детето в бодливи ръкавици. Основа на възпитанието е дисциплината и още веднъж дисциплината. Строгият регламент се потвърждава и от поведението на детето  (уважение към по-големите), и от неговият външен вид (строга униформа в училище и  безукорна прилежност във всичко).

С подрастващите  в Япония се общува, като с равни: счита се , че от тази възраст младият член на социума е вече  способен да носи отговорност за себе си, за семейството си и за държавата, като цяло. Младият  японец е длъжен строго да се  придържа към правилата, нормите и традициите. При това той може да си позволи да се облича, както пожелае, да следва западната мода и дори да проявява известно  бунтарство. Но този етап на самоидентификация никога не подкопава основите, заложени в по-ранна възраст.