Всички деца често капризничат и се сърдят поради което родителите им , с течение на времето, спират да забелязват детската обида. Без значение, обаче дали поводите за нея са сериозни или несериозни, детските чувства не би трябвало да бъдат игнорирани.
На какво се обиждат децата?
Публичното унижение
Коментарът по отношение на детето или направената забележка в присъствието на съседката, могат да станат повод за обида. Децата въобще не обичат когато ги обсъждат пред непознати, още повече ако изреченото има негативен привкус. По-добре е да се възползваме от правилото на успешният ръководител: да хвалим пред всички, да критикуваме насаме!
Неразбиране
Детето е счупило играчка или нещо не му се получава в играта. За мама – това е дреболия, но за детето е истинска трагедия полята обилно със сълзи. В резултат на това майката се ядосва, незнаейки как да успокои детето си, а детето плаче още по силно, защото към неговата ,,малка лична несполука“ се е добавило и неразбирането от страна на най-близките му хора. Този порочен кръг може да се разкъса само, ако оставим емоциите и погледнем на ситуацията през нуждата на детето от подкрепа и грижа.
Обезценяване и сравняване
Сравнението между децата е нещо, което трябва да се избягва. Едва ли има дете на което да му харесва да го сравняват, например с Милка, която рисува прекрасно цветя или с Наско, който смята без грешка до 20. Възпитателаната полза от това е 0, а обидата твърде голяма.Тези сравнения са много вредни.Те обезценяват труда на детето и подриват неговата самооценка, предизвиквайки ревност към другите деца.Оценката на достиженията на детето трябва да бъде от позицията на положените усилия и възрастовите възможности. Сравнението трябва да бъде само спрямо предишните резултатаи показани от детето.Тогава обезателно ще се намери повод за похвала.
Да нямаш право на грешки
Най-бързият способ да изнервиш детето си и да го направиш тревожно е постоянно да го критикуваш за най-малките пропуски. Огромно изкушение е да кажеш : ,,Аз ти казах, че така ще стане!“, но е добре да си спомним какъви сме били в тази възраст. Скъсаните панталони, счупените чинии, разбитият нос са малката отплата за новия жизнен опит……А грешки всеки допуска – и възрастните и децата. Ситуациите ще се забравят, но чувството за родителсската подкрепа ще остане за цял живот. И ако за всяка беда детето се обръща имено към вас, значи, то ви се доверява единствено на вас. Има ли по-голям комплимент за един родител?
.
Присмиване
Обидните епитети, подхвърлени, дори съвсем невинно, могат да се превърнат в огромна обида за детето. Особенно, ако става дума за външността или особеностите на детето. Муден, ревлив, побойник – това не са просто обидни думи, а етикети пришити към детето, които могат да обусловят неговото бъдещо поведение. Ако родителите злоупотребяват с острите шеги и обидни епитети, по-скоро те самите имат ниска самооценка и се опитват да се самоутвърдят на гърба на своето дете.
Лъжата
Лъжата бива различна.Понякога я изричаме съвсем несъзнателно. Най-обидно е когато родителите обещаят, но не спазят обещаното. Какво от това, ако сте обещали да отидете на кино или да купите книжка и не сте го направили? В глобален мащаб – нищо, но от гледна точка на доверието в семейството – свръх много. Родителите са най-важните хора в света на детето и ако те си позволяват да лъжат то, какво остава за останалите? Не разочаровайте и не възпитавайте враждебност . Ако сте обещали, постарайте се да си спазите думата, а още по-добре да не обещавате напразно, а да направите неочаквана изненада.
Повече за детската психология и възможностите за позитивно общуване с детето може да откриете в ,,ЦЕНТЪР ЗА ДЕТСКА И ФАМИЛНА ТЕРАПИЯ – КАСИОПЕЯ“ .
Write a comment: